Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Джърл Шанара кимна.
— Да, зная. — Той пъхна меча си отново в ножницата.
В очите на друида личеше изненада. Той погледна към спътника си.
— Аланон.
Момчето отметна качулката и откри лицето си. Тъмните му очи изгаряха краля на елфите, но гладкото му, ъгловато лице не изразяваше нищо.
— Свали наметалото си и чакай отвън до вратата. Помоли никой да не влиза, докато не свършим разговора. Кажи им, че кралят е наредил така.
Момчето кимна, смъкна наметалото от раменете си, сложи го на една закачалка, промъкна се през вратата и изчезна.
Бремен и Джърл Шанара останаха сами в кабинета, картите все още стояха разпилени по пода около тях. Те се вгледаха един в друг.
— Много време мина, Джърл.
Кралят въздъхна.
— Предполагам, че е така. Пет години? А може би повече?
— Достатъчно дълго, за да забравя чертите на лицето ти. Или просто си поостарял, като всички нас. — Усмивката се появи и бързо изчезна в настъпилия полумрак. — Кажи ми какво знаеш за моето идване.
Джърл изостави заплашителната поза. Гледаше как другият сваля наметалото си и го изтръсква изморено настрана.
— Казаха ми, че ще ми донесеш меч, изкован с магия, който аз ще трябва да нося в битката срещу Господаря на Магията. — Той се поколеба. — Вярно ли е? Наистина ли носиш такова оръжие?
Старецът кимна.
— Наистина. — Той взе вързопа и го сложи внимателно на масата. — Но не бях сигурен, че е предназначен за теб, докато не те видях готов да се хвърлиш върху мен, с полу извадено от ножницата оръжие. В този миг разбрах, че ти си онзи, за когото е предназначен мечът. Преди няколко седмици при Адския рог ми бе явено видение, в което ти държеше меча, но тогава не успях да те разпозная. Тей Трифънйъд каза ли ти за това?
— Каза ми. Но той също не знаеше, че мечът е предназначен за мен. Разбрах го от локата Врий Иридън. Той също е имал видение как държа меча — меч с вградена на дръжката емблема на ръка, издигнала горяща факла. Каза, че това е инсигнията на друидите.
— Локат ли? — Бремен поклати глава. — А аз си помислих, че сигурно Тей ти е…
— Не. Тей Трифънйъд е мъртъв, загина в Брейклайн преди няколко седмици. — Гласът на краля на елфите прозвуча припряно и рязко, изричаше бързо думите. — Аз бях с него. Тръгнахме да открием Черния камък на елфите, както ти беше заръчал. Намерихме го, но се натъкнахме на създанията на Господаря на Магията. Имаше и черепоносци. Тей знаеше, че сме обречени. Собствената му магия беше вече изчерпана в усилието да се сдобие с Черния камък, затова…
Думите измениха на краля и той почувства как от очите му бликват сълзи. Гърлото му се сви и той не можеше да продума.
— Използвал е Черният камък и той го е унищожил — довърши старецът толкова тихо, че едва се чу. — Макар че го предупредих. Макар че е знаел какво ще го сполети. — Той стисна силно старите си, изкривени ръце. — Защото така е трябвало. Защото не би могъл да постъпи иначе.
Стояха безмълвни един срещу друг, извърнали очи. След малко Джърл се наведе да вдигне разпръснатите карти, започна да ги събира и да ги нарежда отново на масата до платнения вързоп. Старецът го гледа известно време, после се наведе да му помогне. Когато свършиха, друидът взе ръцете на краля в своите.
— Съжалявам за загубата му, съжалявам повече, отколкото мога да ти опиша. Той беше добър приятел и на двама ни.
— Той ми спаси живота — изрече тихо Джърл, като не знаеше какво друго да каже и след минута размисъл, реши, че това всъщност е напълно достатъчно.
Бремен кимна.
— Притеснявах се за него — измърмори той, пусна ръцете на краля и отиде до един от столовете. — Може ли да седнем, докато разговаряме? Вървях през цялата нощ и целия ден, за да стигна до теб. Момчето ме придружаваше. То е оцеляло след атаката над Варфлийт. Северната армия е опустошила и избила всичко по пътя си. Господаря на Магията става нетърпелив.
Джърл Шанара седна срещу него. Когато стиснаха ръцете му, дланите на стареца приличаха на сухи листа. Сякаш го бе докоснала самата смърт. Споменът за допира им все още витаеше в съзнанието му.
— Какво се е случило с джуджетата? — попита той, в усилието си да отклони мислите си в друга посока. — Не успяхме да научим нищо за тях.
— Джуджетата устояха на инвазията толкова дълго, колкото можаха. Сведенията за случилото се след това доста се разминават. Зная за слуховете, но имам причина да вярвам, че те не са верни. Изпратих приятели да открият истината и да доведат джуджетата на помощ, ако са в състояние да го направят.