Ковачница на мрак

Но сега единственото, което можеше да почувства, беше момиченцето, свито като юмрук вътре в нея. „Необичаен цвят на кръвта!“ Момчето не беше кое да е момче. Беше синът на Драконъс, а вещицата знаеше нещо — някаква тайна, погребана истина. Неизвестната майка не беше неизвестна за нея или поне така вярваше Ринт.

Раната на лицето на Ферен щипеше като облизана от пламъци. Пулсираше, крещеше от болка на средата на бузата й. Беше откъснала красотата й — доколкото я имаше, а тя никога не я беше смятала за нещо, заслужаващо възхищение или завист — и сега се чувстваше белязана като с дамга на крадец. „Тя открадна семето на син на лорд — вижте я! Не може да се скрие истината за това!“

Искаше да обича детето, което растеше вътре в нея: този първи дар на закрила, поднасян от всички майки. И ако ужасът на раждането бе колкото заради собствената болка, толкова и заради отказа от тази закрила, тя беше ветеран и в двете и нищо от онова, което я чакаше, не й беше непознато. Нямаше причина да се страхува. Всяко желание бе утолено, на всяка молитва бе отвърнато в съвършения благослов на бялата струя.

Момиче, прокълнато в зачатието, и щом Ферен си представеше как се взира в лицето на новороденото, виждаше собственото си лице с разкъсаната и кървяща буза, с очите, познаващи само омраза.

Терзаещите мисли се разпръснаха, когато Раскан изникна пред очите й и тя видя какво са му причинили. Изглеждаше състарен много над годините си, движенията му бяха отсечени и трескави като на старец с чупливи кости, докато изкрета до огъня и седна. Изглеждаше не само потресен. Изглеждаше болен и Ферен се зачуди дали жестоката магия на вещицата не му е отнела нещо повече от душевния мир.

Ринт бъркаше котлето със супата. Не вдигна очи, когато заговори, и думите му прозвучаха дрезгаво.

— Всяка вещица има студени ръце. Допирът отшумява, сержант.

— Тя е азатанаи — отвърна сержантът, отхвърляйки с това всичко, което му предлагаше Ринт.

— Но вещица все пак — настоя Ринт. — Дори джелеките знаят за тази Олар Етил, която гледа от пламъците и копнее да срещне очите ти. Наричат силата й Телас. Всички сме я усещали, когато нощта грохне точно преди разсъмване и се взрем в огнището в очакване да не видим нищо освен въглени, и сте стъписаме от гледката на живите пламъци. — Хвърли нов наръч съчки в огъня. — А и… в други моменти… кой не се е смълчавал, докато седи край огнище с поглед, пленен от ужасния дух в пламъците? Усещаш студа на гърба си и горещината на лицето си и сякаш не можеш да мръднеш. Обзема те транс. Очите ти са приковани, а в ума ти като едва видими сенки се пробуждат древни сънища.

Ферен погледна брат си колкото в почуда, толкова и със страх. Лицето на Ринт се бе изкривило в гримаса. Разбъркваше супата все едно опитваше колко дълбока е калта преди следващата си стъпка.

Дъхът на Раскан до нея бе накъсан и учестен.

— Тя те е докоснала, Ринт.