Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
— А, онзи дар. Предположението ти е вярно. Не аз. — И той се усмихна.
В отговор бащата на Аратан се намръщи.
Смехът на странния мъж бе тих.
— Да. Гложди те нетърпение, ала напразно. Трябва да продължиш още напред. Поне до следващото село.
— Следващото или ми се подиграваш?
— Следващото, мисля. Много се говореше за твоята… молба. И как да й се отговори.
— Вече се задържах извън двора твърде дълго — изръмжа разочаровано Драконъс.
— Такива жестове изпълват въображението на носителя — каза мъжът, — но същите не може да са сигурни за приемателя. Боя се, че те очаква голямо разочарование, Драконъс. Може би дори болка, дълбока рана…
— Не ме интересуват пророчествата ти, Старец.
Аратан се намръщи на това име, така непривично за фигурата срещу тях.
— Не е пророчество, Драконъс. Не бих рискувал с това пред теб. По-скоро се боя, че стойността, която си вложил в този свой дар, е… може би опасно прекомерна.
— Кой ме очаква в следващото село?
— Не мога дори да гадая — отвърна Старец. — Но неколцина ще се съберат. Любопитно. Това използване на Нощ, Драконъс, беше без прецедент и гневът на вярващите е гледка, която си струва да се види.
— Все ми е едно. Нека почитат камък, ако това им харесва… Освен ако искат да ме предизвикат?
— Не теб, нито ръката, с която овладя желанието си. Но плачат, Драконъс, и търсят облекчение.
— Както очаквах.
Старец помълча дълго, а после каза:
— Драконъс, внимавай… не, всички вече трябва да внимаваме. В изцелението, което търсят, те бъркат дълбоко във Витр. Не знаем какво ще произлезе от това.
— Витр? Значи са глупаци.
— Врагът не е глупост, Драконъс, а отчаяние.
— Кой бърка така?
— Чух да споменават името на Ардата. И Сестрата на сънищата.
Драконъс извърна лице и промърмори:
— Едно по едно.
— Много има да се поправя, Драконъс — каза Старец и се усмихна отново. — Междувременно детето ми идва.
— Винаги го казваш.
— И ще го казвам, докато престане да е нужно повече.
— Така и не разбрах защо се задоволи само с отражение, Старец.
Усмивката се разшири.
— Знам.
Обърна се и тръгна обратно към къщата си, а сферата го последва, отнасяйки със себе си жестокия студ и напразната закана за смърт.
На средата Старец спря и погледна през рамо назад.
— А, Драконъс, за малко да забравя. Има новина.
— Каква новина?
— Върховният крал е построил кораб.
Аратан усети внезапен натиск, който идваше от баща му, невидима сила, която го тласна назад — една стъпка, после друга. Задави се, започна да се свива…
И една ръка го придърпа.
— Съжалявам — каза Драконъс. — Не внимавах.
Прегънат на две, Аратан кимна, приемайки извинението на баща си. Старец бе изчезнал в странната си къща, отнесъл със себе си светлината.
— Никога не ме е бивало с неприятните новини — каза Драконъс.
Ноздрите на конете бързо намериха извора и Ринт се наведе от седлото, за да огледа ограденото с камъни езерце. Както беше предсказал Драконъс, над кротките води прелитаха бързолети, а сега и прилепи. До него Ферен изсумтя и попита:
— Как си обясняваш това?
Насред вира се издигаше статуя. Огромна, затънала до бедрата фигура, грубо изсечена от серпентин, сякаш напук на качеството на този камък, защото бе добре известно, че серпентинът понася добре най-фино оглаждане — не че Ринт беше виждал някога монолит с такава чудовищна големина, по-познати му бяха малките фигури за игра и украшения. Тъй или иначе, изглеждаше рожба на много несръчно усилие. Торсът и всички крайници бяха изкривени и камъкът сякаш крещеше от болка. Мръсна пяна и изсъхнали водорасли бяха полепнали по бедрата на статуята, свидетелство за бавното спадане на извора. Лицето, извито нагоре над дебелия груб врат, поднасяше на небесата гримасата си и само това лице носеше признаци за умела ръка. Ринт го зяпна омагьосан.
Раскан подмина двамата Погранични мечове, повел конете към грубо облицования с каменни плочи вир.
Ферен се смъкна от седлото с въздишка и пусна юздите, за да може конят й да отиде при другите животни.
— Мисля, че трябва да е Тел Акаи — най-сетне отрони Ринт.
— Разбира се, че е Тел Акаи — сопна се Ферен. — Цялата тази болка.
Държеше три меха. Наведе се и започна да ги пълни.
Почувствал се глупаво, Ринт откъсна погледа си от изтерзаното лице на великана и слезе от коня. Взе още няколко меха, провиснали от седлото, и отиде при нея.
— Исках да кажа — продължи Ферен, — защо са вдигнали статуя насред водоизточник? Дори не е на пиедестал или нещо подобно.
— Освен ако не е потънал в калта.
— И какви паметници строиш върху кал, братко?