Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Водата беше хладна и бистра. Зад скалната издатина езерото като че ли пропадаше в незнайни дълбини, но Ринт подозираше, че това е само илюзия от гаснещата дневна светлина.
— Нямам й вяра на магията — каза той. — А това село вони на магия.
Раскан изсумтя.
— И аз, Ринт. Направо настръхвам от нея. Ако това ни чака отсам Пустошта Барет, не е за чудене, че рядко посещаваме тези земи. И хората, които избират живот като този.
Ферен се изправи и се обърна.
— Идва някой.
Ринт помисли да се изплюе във водата от яд, но се сдържа. Раскан сигурно съжаляваше за думите си, защото идващият към тях азатанай явно го беше чул. Наведен над извора, Ринт се извърна да го види.
Беше жена на средна възраст, дебела, но не и прекомерно. Все пак беше провиснала отвсякъде, а тлъстината, натежала над колана на кръста й, беше избутала напред кожената риза и висеше оголена, с кожата бяла като сняг и нашарена на черти от изпъване. Трябваше да е била много по-дебела преди, реши той.
Жената спря навъсена на няколко крачки от тях.
— Не ме знаете — проговори на езика на тайстите, хрипливо и глухо.
Ферен се покашля.
— Простете ни, азатанаи. Не.
— Бягащите псета ме знаят. Сред тях съм в зимни нощи. Виждат ме в огньовете, които палят. Почитат ме и виждам почитта в очите им, в отразените в тях пламъци.
— Значи си пътувала дълго, за да дойдеш тук — каза Ринт.
Лицето се отпусна и жената вдигна рамене.
— Бих избрала красива външност. Но те ме тъпчат с храна до изнемога. — При тези думи посегна към корема си, вкара ръката си вътре и Ринт с ужас осъзна, че онова, което беше взел за черти от изпъване на кожата, са всъщност белези… не, вече рани, една от които се разтвори, щом жената натика ръката си вътре. Когато я извади, лъскава от кръв и слуз, държеше закръглена глинена фигурка. Хвърли я в краката на Ферен и тя неволно отстъпи назад.
Ринт зяпна. Раната се затваряше, кръвта закапа от кожата водниста като дъжд, а коремът отново стана алабастровобял.
Ферен гледаше глинената фигурка. След миг се наведе и я вдигна.
Беше статуетка на жена, с едва оформена топчица за глава над огромни гърди и кръгъл корем. Краката бяха притиснати под прекомерно изпъкнала вулва.
— Подклаждат огъня — каза жената. — И аз дебелея.
Раскан беше онемял и пребледнял. Стоеше застинал като човек, който иска да побегне. Жената се приближи към него.
— Плаша ли те? Не искаш ли да усетиш тежестта ми върху теб? Влагата на моя дар?
Раскан потрепери.
— Бих могла да те накарам да коленичиш пред мен — продължи жената. — Такава е моята власт. Мислиш, че разбираш от красота. Бленуваш за жени, тънки като деца, и не виждаш нищо извратено в това. Но когато някоя като мен дойде и застане пред теб, усещам жаждата ти да боготвориш, макар и да изпитваш срам от нея. Лягай долу, тайст, и нека те науча на всичко за властта…
— Стига!
Заповедта прокънтя във въздуха и Ринт рязко се обърна. Драконъс се беше появил зад тях, Аратан бе на стъпка зад него.
Жената азатанаи отстъпи назад, намръщи се за миг в пристъп на злост, но и също толкова бързо лицето й се отпусна.
— Само се забавлявах, Драконъс. Нищо лошо.
— Махай се, Олар Етил! Сври се при Бягащите псета. Тези хора са под моята закрила.
Тя изсумтя.
— Не могат без нея. Тайсти.
От думата капеше презрение. Ферен пусна статуетката и посегна за меча си, но Ринт пристъпи към нея и задържа ръката й.
Раскан залитна назад, закрил лицето си с ръце, и едва не се блъсна в Драконъс, който се отдръпна навреме, а след това пристъпи напред и Ринт видя гнева в очите на лорда.
Олар Етил изгледа Драконъс невъзмутимо и каза:
— Мога да ги взема всичките. Дори жената. И ти няма да можеш да ме спреш.
— Когато се кръстосаха пътищата ни последния път, Олар Етил, това можеше и да е вярно. Сега надникни по-дълбоко.
— О, не е нужно, Драконъс. Нощта се носи в дъха ти. Виждам къде си отишъл и какво си направил, и си глупак. Само от любов, нали? Или съм прекалено… романтична? По-скоро амбиция, която, понеже не сме глупаци, не би могъл да утолиш сред нас. — Махна едва забележимо с окървавената си ръка.
Глинената статуетка избухна с рязък пукот.
Ферен изруга, посегна с ръка към бузата си и я смъкна, оцапана с кръв.
Олар Етил се изсмя.
— Докосната от богинята! Дете носиш, жено, нали? Момиче… и, о, колко необичаен е цветът на кръвта му!
Драконъс пристъпи напред и Олар Етил отново се извърна към него.
— Искаше внук? Какво разочарование. Не се доближавай повече, Драконъс! Спечели вече вниманието ми. Взреш ли се за дълго в пламъците нощем, ще открадна душата ти — всички сте го усетили. Думите ви умират и огънят изпълва умовете ви. Драконъс, ще гледам от пламъците. Ще те гледам и слушам, и ще разкрия тайните ти. Макар че, да, вече знам повечето от тях. Да оглася ли тайните ти истини, о, Властелине на Нощта?