Ковачница на мрак

— Не ме очакваше — каза Олар Етил и след като той не отвърна, го погледна и въздъхна. — Драконъс, боли ме, че те виждам така.

— Това, което ще донеса в Карканас…

— Няма да изцери нищо! — отсече тя. — Ти винаги виждаш в нещата твърде много. Правиш символи от всеки жест и очакваш други да ги разберат, а щом не го направят, си объркан. А не си добре, когато си объркан, Драконъс. Онази превзета глупачка с очи на кошута те е лишила от мъжественост.

— Говориш лошо за жената, която обичам, Олар Етил. Не мисли, че ще отстъпя повече.

— Не в теб се съмнявам, Драконъс. Ти й даде Тъмнината. Даде й нещо толкова скъпоценно, че тя не знае какво да прави с него.

— Мъдрост има в нерешителността й — отвърна Драконъс.

Тя го изгледа. Нощта бе сякаш зажадняла за вяра, сякаш той я беше изпил всичката и сега я таеше в себе си с незаслужена вярност.

— Драконъс. Сега тя властва и се въздига в божественост. Седи на онзи трон, лице в лице пред неизбежните неща… а се боя, че те имат много малко общо с теб или с това, което желаеш. Да управляваш означава да коленичиш пред целесъобразността. Би трябвало да се боиш от мъдростта й.

Дори думите й да улучиха уязвими места, той намери волята и силата да не трепне, но в очите му имаше болка. Знаеше го добре, от много отдавна.

— Сред Бягащите псета има джагъти.

Той я погледна.

— Какво?

— Онези, които отхвърлиха Хейт. Забавляват се, като редят и пренареждат онова, което не им принадлежи. Стискат юмруци и се наричат богове. Духове на вода, въздух и земя бягат пред тях. Бърн сънува война. Отмъщение.

— Трябва ли всичко да рухне, Олар Етил? Всичко, което направихме тук?

Тя махна пренебрежително с ръка.

— Аз ще отвърна с огън. Те са мои деца все пак.

— Което не те прави по-различна от онези джагъти. Или сега ще твърдиш, че и Бърн е твое дете?

Намръщена, Олар Етил отпусна ръце на увисналия си корем.

— Те не хранят нея.

Помълчаха малко, а после той каза:

— Ферен не заслужаваше това.

— Казах, че съм жестока богиня, и го казах най-сериозно, Драконъс. Какво ме интересува кой заслужавал или не заслужавал каквото и да било? Освен това тя вече бе използвана добре. Ще имаш внуче, с което да си играеш, и нека да сме наясно: не мисля да го друскам на коляно. Как са те, между другото? Нашите окаяни рожби?

— Ако имаха четвърта сестра, щяха да я нарекат Жлъч — отвърна Драконъс. — Но уви, нямат нужда от четвърта сестра.

— Три спомена за болка. Само това имам от тях. Е, ще посетиш ли майка му?

— Не.

— Двамата с теб, Драконъс, сме жестоки в любовта. Обзалагам се, че Майка Тъма тепърва ще открие това.

— Няма да правим любов тази нощ, Олар Етил.

Тя посрещна с груб смях жилото на думите му.

— Облекчение, Драконъс. Три болки ми стигат.

— Старец казва… следващото село.

— А след това?

Той въздъхна.

— Ще пратя другите обратно и ще продължа до кулата на Хейт.

— Синът ти?