Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Миранда го зяпна за момент, после кимна.
— Ние също може да не оцелеем при затварянето — каза Пъг.
— Какво да направя? — попита Миранда.
— Първо задръж тези настрана. — Посочи два демона, които бяха зарязали зрелището и идваха да видят какво става между двата разлома.
— С удоволствие — каза Миранда и хвърли лъч мистична енергия, синя светлина, която погълна демоните и ги остави да ритат на пода в агония, докато Пъг приключи с изследването на разлома.
Пъг насочи вниманието си от разлома към борбата отвъд него. Демонският крал се мъчеше да прекърши Макрос с голи ръце. Чародеят беше стиснат в демонската хватка, но ръцете му бяха свободни и той заплете ново заклинание. Мистичните жълти пламъци го пазеха цял. Около демонския крал изригнаха искрящи светлини. Всяка приличаше на диамант, отразяващ светлината с милиарди стени, и щом светлините докоснеха Маарг, той писваше от болка.
— Ножовете на Келтън — каза Пъг.
— Много гадно заклинание — кимна Миранда.
Мистичните ножове продължаваха да набират скорост и свистяха около демонския крал, но макар да бяха посекли почти цялото му тяло, той продължаваше здраво да стиска Макрос.
— Човече! — изврещя Маарг. — Душицата ти ще стои в стъкленица вовеки веков и всеки час ще бъде изтезавана!
— Първо трябва да ме убиеш — успя да извика Макрос.
— Време е — каза Пъг. — Ела с мен.
Хвана ръката на Миранда и двамата скочиха в разлома, но вместо да продължат, той спря полета им сред пустошта.
Миранда изчака да й кажат какво да прави. Пъг я бе предупредил, че някои разломи могат да бъдат затворени само отвътре, и точно това бяха направили двамата с баща й по време на Войната на разлома. Разликата тогава беше, че Пъг успя да се върне от пустото пространство на Мидкемия благодарение на една тояга, която му бе дал Макрос, свързана с друга тояга, която старият учител на Пъг, Кълган, държеше здраво забита в мидкемийската земя.
Пъг се надяваше, че напредналите му умения през последните петдесет години ще му позволят да се върне у дома със силата на волята.
Мислите на Миранда дойдоха до него през пустошта.
„Обичам те.“
Пъг отвърна. „И аз те обичам. Да почваме.“
Стисна ги такъв студ, какъвто Миранда не беше изпитвала никога. Дробовете им писнаха за въздух.
Пъг запреде мощна магия. Миранда му помогна, колкото можа, изпълнявайки указанията му, и на това безвременно място, докато се оформи заклинанието, й се стори, че е минала цяла вечност. Тъкмо когато изглеждаше, че задачата никога няма да свърши, то взе, че стана.
„Давай!“ — обади се Пъг.
Миранда му даде цялата си мощ и усети как от тялото й се изцеди и последната капка сила.
Пъг разтресе разлома.
За миг видяха как сивкавата тъкан от пустота се пръсна на късчета, а зад тези късчета зърнаха друга реалност. Пъг я познаваше от трескавия си сън, когато бе ранен, и знаеше, че отвъд пустотата се простират селенията на боговете.
После видяха като през прозорец борбата в демонското селение. Маарг стискаше Макрос и гореше в пламъците, които се катереха нагоре по ръцете му и от които демонската плът пращеше и хрущеше. Но Маарг продължаваше да руши защитата на Макрос и чародеят изпищя от болка, щом волята му отслабна. Демонският крал падна на колене, но не пусна Черния от яката си хватка.
— Умри! — ревна Маарг и понечи да отхапе главата на Макрос. Но защитата на легендарния чародей удържа и дългите цяла стъпка зъби не можаха да се забият във врата му.
После опашката на демона се метна над рамото му и змийската глава засъска, разкривайки зъби, от които капеше отрова. Нещото клъвна напред, с невероятна воля и сила. Макрос го спипа и го извърна така, че зъбите да се забият в китката на Маарг.
Демонският крал изпищя и пусна Макрос. Чародеят падна на горещия каменен под на бърлогата му.
После прозорецът сякаш се затвори, стана по-малък или пък се отдалечи — не можеха да кажат кое.
— Татко! — извика Миранда.
Макрос като че ли ги усети и погледна към тях. Изпрати им една мисъл: „Те са същества на огъня“, след което удвои атаката си срещу демона, който я посрещна с двойно по-голяма ярост.
Докато прозорецът, през който гледаха, се затваряше, се появи смразяващо присъствие. Пъг изпита страх, какъвто не беше изпитвал никога, страх който заплашваше да наруши концентрацията му, когато се опита да ги върне в Цибул. Присъствието беше отвъд прозореца, през който надничаха, и далече от него, току до тях и в същото време — на огромно разстояние. Беше навсякъде. Беше неизмеримо зло и беше будно. И в същото време сякаш проговори от самия разлом, от демонския свят. Присъствието каза: