Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Туловището му беше огромно. Изправен, Маарг сигурно се извисяваше на цели трийсет и пет стъпки. Тялото му също беше покрито с други същества, които се гърчеха в бледочервената светлина в родния свят на демоните. Зад него се виждаха проснати криле, големи колкото да скрият слънцето, дълга опашка с глава на влечуго на края потръпваше, съскаше и плюеше по Пъг над рамото му.
Пъг не се поколеба. Моментално разбра, че ще го надвият. Обърна се и с цялата сила, която можеше да събере, тресна и разтвори разлома към Мидкемия.
— Тугор! — отекна вик от другата страна на демонския разлом, когато залата прокънтя от взрива на силите, изригнали от Пъг. Разломът към Мидкемия сякаш се сви, после се ушири, а след това рукна напред с оглушителен рев. И тогава Пъг зяпна, видял Макрос и Миранда.
Макрос се върна от банята си и обяда и каза:
— Беше чудесно. Не мога да ти опиша колко ми липсваше Островът на чародея.
— Намираш ли го променен? — попита Миранда.
— Доста. Пъг го е напълнил с мотащи се ученици, някои от които са много интересни, впрочем. Гатис си е същият. Все едно че съм го оставил вчера. — Макрос въздъхна. — Опасявам се, че е станал част от мебелировката. Срамно би било да го помоля да напусне след цялата добра работа, която върши за Пъг. Всъщност…
Изведнъж той се опули.
— Какво има? — попита Миранда.
— Не знам. Нещо…
Преди да довърши, тишината в пещерата се разтърси от страховит пронизителен звук. Изведнъж разломът пред тях се раздра и Пъг се възправи от другата страна на прозореца между световете, втренчен в тях. Зад него изникна ужасно видение.
Миранда вдигна инстинктивно мистичен щит пред себе си, за да се предпази, но баща й реагира, като скочи напред и застана от другата страна на разлома до Пъг. След което изхвърли ужасен взрив от мистична енергия, която раздра отворения разлом към демонското селение и фрасна демонския крал в лицето. Ужасът, въплътен в Маарг, се дръпна назад и заврещя от болка.
Миранда прекрачи след баща си и извика:
— Какво става?
— Преместили са разлома — каза Пъг. — Пристигнахме точно когато Маарг се готвеше да премине!
— Запушете и двата разлома, веднага! — викна Макрос.
Пъг го погледна и попита:
— Ти какво ще правиш?
— Ще отвлека това нещо — отвърна той и скочи през разлома в демонското селение.
— Татко! — извика Миранда. — Не!
Пъг хвърли бърз поглед към другата борба и видя, че Ханам е успял да забие ноктите си във врата на Тугор. Пъг не беше добър съдник за такива неща, но му се стори, че велемъдрият може да отведе противника си със себе си в смъртта. Другите демони в залата само гледаха, защото за тях все едно накрая щеше да има победител, било Тугор, от когото се бояха, или другият, който щеше да е унищожил Тугор, което щеше да го направи още по-страшен.
От другата страна на демонския разлом Маарг отстъпи, щом пламъците на Макрос обжариха лицето му. Вдигна ръка да се предпази и изкрещя от болка. Яростно синият огън на Макрос продължи да бие в главата на демонския крал.
Пъг бързо огледа разлома и каза:
— Този е досущ като създадения от цуранските Велики, за да стигнат до Мидкемия. Уязвим е, но отвътре.
— Отвътре ли? — удиви се Миранда. — Че как се влиза „вътре“ в един разлом?
— Като го щурмуваме откъм пустошта.
Погледнаха Макрос. Той продължаваше атаката си срещу демонския крал, който отстъпваше. Може би заради сравнително малкия ръст на съществото, дръзнало да му се противопостави, или защото не беше предизвикван от толкова години, Маарг бе минал в отбрана. Сега използваше огромните си криле като плащ, с който да си пази очите от пламъците на Макрос.
Но накрая заклинанието на Макрос се изчерпа. Маарг изгледа натрапника и се пресегна, сякаш искаше да стисне Макрос в огромната си длан. Макрос вдигна двете си ръце над главата, пусна ги надолу в отсечен жест и от тялото му сякаш изригнаха жълти пламъци. Демонският крал го сграбчи през кръста и писна от болка и гняв, а чародеят удържа на пряката атака.
— Можем ли да му помогнем? — попита Миранда.
— Не — отвърна Пъг. — Трябва да затворим този разлом.
— Не можем. Татко ще заседне в демонското селение.
— Той го знаеше — каза тихо Пъг.