Вратата на Абадон

Бика махна великодушно с ръка, посочвайки цялото помещение.

— Някой ден, момчето ми, това ще е твое.

— Какво се чува? — попита Холдън и опря чашката до устните си.

— Корин е открила проповедничката в една палатка заедно с половината от паството ѝ.

— Страхотно — поклати глава Холдън. — Значи нещата се оправят.

— Дори вървят по-добре, отколкото си мислиш. Заедно с нея имало хора от ООН и марсиански военни. Ще я придружат. Тя смята, че ще могат да потвърдят думите ѝ, когато поиска от другите кораби да изключат реакторите си. А и ще получим свеж прилив на кръв, преди Ашфорд да се появи тук.

Докато Бика говореше, Холдън видя Еймъс да влиза в помещението, тикайки подвижното легло с Алекс и Наоми. Бика продължаваше да говори за използване на военна сила, а Холдън незабелязано въздъхна облекчено. Проследи как Еймъс намества леглото в един сравнително безопасен ъгъл и после се приближава към тях.

— Нищо ново отвън — докладва механикът, когато Бика довърши изречението си. — Из барабана се разхождат малобройни патрули на Ашфорд, но по действията им не личи да са наясно какво става.

— Ще разберат веднага щом започнем нашето предаване — обеща Моника.

— Как е рамото? — попита Холдън.

— Боли си.

— Мисля си, че ще е добре ти да поемеш командването на отбраната тук, когато стане напечено.

— Ами добре — съгласи се Еймъс. Знаеше, че Холдън иска от него да пази Наоми и Алекс. — Предполагам, това означава, че ти ще слезеш…

Прекъсна го силно бръмчене от джоба на Бика. Той извади отвътре очукан ръчен терминал и го погледна, сякаш очакваше да експлодира.

— Това аларма ли е? — попита Холдън.

— Повикване на кодиран канал — обясни Бика, докато го включваше. — Само висшият състав може да го използва.

— Да не би Ашфорд да се опитва да те проследи? — попита Холдън, но Бика не отговори и прие повикването.

— Аз съм, да. Руис, аз… — Той млъкна и се заслуша. Изсумтя няколко пъти, но Холдън не можа да определи дали в знак на съгласие или на несъгласие. Когато приключи разговора, остави ръчния терминал на бюрото, без да го поглежда. Сивкавата му кожа сега бе почти побеляла. Той вдигна две ръце и избърса очите си. Едва сега Холдън осъзна, че бърше сълзи. Не би могъл да допусне, че този мъж е способен да плаче.

— Ашфорд — поде Бика, но се закашля и този път прозвуча сякаш хлипа. Когато най-сетне спря, устата му бе пълна със секрет. Той извади от джоба си кърпа, избърса слюнката и продължи: — Ашфорд е застрелял Сам.

— Какво? — подскочи Холдън. Умът му отказваше да го приеме за истина. Чу думите съвсем ясно, но не искаше да ги приеме за верни. — Какво?

Бика си пое бавно и мъчително въздух.

— Извикал я на мостика, за да я разпитва за забавянето, и после я застрелял. Направил Анамари Руис главен инженер.

— Откъде знаете? — попита Моника.

— Защото току-що говорих с Руис. Иска да я измъкнем оттам. — Всички следи от мъка по лицето на Бика бързо изчезваха. — Тя знае, че Ашфорд е напълно побъркан, но какво може да направи?