Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Мечът на прадядо ми? — Тя изпъшка и дръпна ръката си. — Мислех, че… — „Изминала съм толкова път за нищо?“
— Мислела си, че е на Хентес? — Лордът вдигна вежди с разбиране. — Оръжието на Верния меч. Велика и свещена реликва. Де да беше у мен.
— Значи не е?
— Изгубил се е във Високата твърд при смъртта на Хентес. Когато се сетих да го потърся, вече беше изчезнал безследно. Бих помолил Ал Сорна да накара онези плъхове от полка си да го върнат, но по онова време не бях в позиция да го моля за каквото и да било.
— Значи всичко е било напразно — тихо каза тя. — Изминах толкова много мили, лъгах и убивах по пътя си. И всичко това за да търся нещо, което не може да бъде намерено.
— Жрецът. Той ли те е пратил да го търсиш?
— Пратил ме е да умра. Сега вече го разбирам. Ал Сорна беше прав. Трябвало е да бъда новата мъченица, която да вдъхнови и събере хората около преродените Синове на Верния меч. За това ме е подготвял жрецът още от най-ранна възраст, отгледал ме е да се превърна в труп.
— Нищо ли не помниш от времето преди това? Баба си и дядо си?
— Помня някои… образи на други хора, лица, които съм познавала преди неговото. Мисля, че бяха добри. Но винаги са ми изглеждали като сън. А той беше толкова истински, всяка негова дума съдържаше истина на Отеца. Само дето ме е лъгал през цялото време. Какво означава това, чичо? Какво да мисля за любовта на Отеца сега? — От очите ѝ отново течаха сълзи и поради липса на друго Рева ги изтри с дантелените ръкави на нелепата си рокля. Чичо ѝ допи чашата си и махна на един слуга, който хукна да донесе нова бутилка.
— Нека ти споделя една тайна, моя прекрасна племеннице. — Наведе се по-близо и сниши глас до шепот. — Може да съм си отгледал образ на безбожен грешник, но никога не съм се съмнявал, че Отецът ме следи неотклонно. Усещам погледа му ежедневно, усещам непоносимата тежест на… разочарованието му.
Рева откри, че не може да сдържи смеха си, смях и сълзи се бореха за надмощие върху лицето ѝ.
— Но има и още — продължи той. — Кой, ако не Отецът, би могъл да ми донесе такъв голям дар? Спасителка и племенница точно в нощта, когато убийци дойдоха да ми вземат живота? Кажи ми, че не съзираш неговата ръка в това, и няма да ти повярвам.
Обърна се, чул централната порта да се отваря.
— О, изглежда, подаръкът на моята съветница е пристигнал.
Рева се изправи стресната при вида на групата, която се приближаваше към тях — четирима стражи, побутващи пред себе си младеж с широки рамене. Спряха и тя хукна към тях. Едното око на Аркен беше насинено.
— Какво сте му направили?
— Моля за извинение, милорд — каза сержантът на стражите, когато Мустор се приближи на свой ред. — Момчето ни видя, че идваме, и скочи от прозореца на хана. Изобщо не чуваше какво му говорим.
Рева докосна синината на Аркен и примижа.
— Казах ти да не ме чакаш.
Той се нацупи.
— Не исках да ходя сам в Пределите.
Васалният лорд се изкашля.
— Изглежда, ще останем тук, при чичо ми — каза Рева.
Дадоха ѝ лична слугиня, тиха жена, която нямаше навика да задава излишни въпроси, но пък не я изпускаше от поглед, което подсказа на Рева, че основната задача на слугинята е да докладва на лейди Велис. Дадоха ѝ още рокли и апартамент на приземния етаж, точно под покоите, които чичо ѝ делеше със своята съветница. Рева се чудеше как да разбира факта, че настаниха Аркен в друго крило.
— Той ми е просто приятел — беше обяснила тя, когато васалният лорд я попита за момчето на закуска следващия ден.
— Азраелски приятел — изтъкна той.
— Също като лейди Велис — изтъкна Рева на свой ред.
— Да, и точно затова имам богат опит със словесните атаки на онези, които все още мечтаят за независимо васалство. Ако ще бъдеш официално признатата ми племенница, известно… известна дискретност трябва да се спазва.
Рева реши да премълчи очевидната ирония на факта, че точно той, прочут женкар, ѝ чете лекции за дискретността.
— Официално призната племенница?
— Да. Какво мислиш?
— Ами… не знам. — Истината бе, че нямаше представа какво да прави сега. Жрецът се бе оказал лъжа, мечът — легенда, а любовта на Отеца… — Мислех да тръгна към Северните предели. Имам приятели там.
— Ал Сорна тоест. — Имаше известна острота в тона му, което ѝ подсказа, че най-сетне е попаднала на човек, който не питае страхопочитание към бившия ѝ учител. — Май не ми допада особено идеята племенницата ми да се навърта край онзи тип. Него неприятностите винаги го намират.