Владетелят на кулата

— Значи знаеш името му — каза Велис и вдигна поглед от свитъка, който четеше. — Другарят му, онзи, когото ти осакати, не иска да ни го каже.

— Защото най-вероятно не го знае. Синовете рядко използват истинските си имена, дори помежду си.

— Синовете. — Чичо ѝ въздъхна и отпи от виното. — Естествено. Кой друг? Винаги са проклетите Синове.

— Само дето — отбеляза Велис и измери Рева със същия безсрамен интерес, с който я бе гледала и в спалнята. — Само дето сега ние имаме дъщеря в ръцете си.

— Племенница — каза васалният лорд. — Моята племенница, съветнице.

— Не ме разбирайте погрешно, милорд. В края на краищата, също като вас, и аз дължа живота си на тази така интересна млада жена. Готова съм да ѝ угодя всячески…

— Осакатеният затворник — прекъсна я той. — Каза ли нещо друго интересно?

— Всичко е тук. — Велис метна свитъка на масата. — Обичайните фанатични глупости. Искат да си върнат васалството в името на Световния отец, да сложат край на еретическото господство. Мина известно време, докато склони да ни съдейства.

Лорд Мустор взе свитъка и плъзна поглед по текста.

— Слугинята? — попита той, присвил очи. — Така са влезли, значи.

— Явно им е симпатизирала и със сигурност не е очаквала, че ще ѝ прережат гърлото за награда. В бъдеще трябва по-внимателно да избирам прислугата. Наредих да претърсят стаята ѝ, макар че едва ли ще намерим нещо. — Обърна се отново към Рева, този път с по-сурово лице. — Името.

— Никога не съм го знаела — отвърна тя. — Жреците не споделят имената, които им е дал Отецът.

Велис се спогледа с Мустор, на лицето ѝ се четеше зле прикрит триумф.

— Това не значи нищо — каза предупредително той.

— Може би засега. — Велис се отдалечи от масата, като раздвижи енергично китки. — Макар че ми дава друга идея за разпита на нашия затворник. Ако ме извините, милорд. — Поклони се на Рева. — Милейди. — Уж тръгна да си ходи, но спря до Рева и сложи ръка на рамото ѝ. — О, подготвила съм ти подарък. Приеми го като знак колко високо те ценя. Скоро ще пристигне. — Намигна ѝ и пое с бърза целенасочена стъпка по чакълената пътека към къщата.

— Изтезава ли го? — попита Рева.

— О, нищо толкова просташко — отговори той. — Поне докато не стане необходимо. Лейди Велис умее да забърква билкови отвари, които развързват езика, но също и ума, а това прави разпита труден. Моята съветница понякога… да речем, че нарушава строгите изисквания на етикета. Но е вярна на васалството и на мен. В това не се съмнявай.

— Не ми харесва как ме гледа.

Лорд Мустор се засмя и наля остатъка от виното в чашата си.

— Приеми го като комплимент. Тя е много капризна в това отношение.

Рева откри, че не желае да говори повече на тази тема, и вместо това се пресегна да докосне дръжката на меча.

— Взел си го — каза тя. — И си го пазил. Редно е да ти благодаря за това.

Той се намръщи озадачено.

— Мечът на прадядо ти виси на стената в стаята за тренировки, откакто се помня. Чудех се защо си си направила толкова труд да го откраднеш.