Фурията на курсора

Тялото на коня потръпна в болезнено изцвилване, което Тави не можеше да чуе, и животното ужасено се изви, изтръгвайки поводите от ръцете на Тави.

Погледът през рамо му показа още повече аколити да се втурват напред, както и други, тичащи през редиците на седнали воини, въпреки че самите воини не се надигаха.

Един от аколитите хвърли някакво леко копие. Тави не видя дали е уцелил, но конят се разтресе от болка и едва не се спъна, преди да продължи да препуска.

Тави посегна към поводите, но главата му все още се въртеше, а конят покриваше откритото пространство с максимална бързина. Достатъчно трудно беше просто да седи на седлото, така че по времето, когато Тави успя най-накрая да хване юздите и да вдигне поглед нагоре, той видя широките води на Тибър на петдесет фута отпред.

Тави бързо се огледа и откри стените на града на няколкостотин ярда на изток. Погледна през рамо. Тълпата шамани зад него изоставаше само на десетина секунди.

Раненият кон сигурно се беше забавил. Тави го насочи към града, но копитата се плъзнаха по мократа земя и глина край реката и конят падна, повличайки Тави заедно със себе си.

Водата го блъсна силно в лицето, за няколко ужасни мига огромна тежест падна върху единия му крак. Конят риташе като обезумял и Тави знаеше, че ужасеното животно може лесно да го убие. Внезапно тежестта на коня изчезна и Тави се опита да стане.

Но не можа. Кракът, върху който беше паднал конят, беше затънал в глинестото дъно на реката. Сега се оказа хванат тук, само на фут под повърхността на водата.

Едва не избухна в смях. Беше немислимо — да избяга от цяла армия каними и да оцелее след удара на убийствената пурпурна мълния, само за да се удави.

Той овладя надигащата се паника и се наведе, разравяйки глината с пръсти. Водата я беше омекотила, иначе задачата щеше да е просто безнадеждна, и Тави успя да освободи крака си до коляното, а след това да издърпа и целия си крак от студената хватка на речното дъно.

Тави се издигна над водата и за пореден път диво се огледа. Веднага видя знамето, наполовина потопено във водата. Приближи като пиян към брега и го вдигна, за да го хване като оръжие, след което погледна в лицата на двадесет или повече аколити в черни плащове и мантии от човешка кожа.

Те се бяха нахвърлили на коня още в момента, в който той беше излязъл от водата, и сега ноктите и зъбите им бяха алени от прясната кръв.

Тави се огледа наляво и видя алеранска конница да препуска от Елинарх. Жалко за безсмисления жест. Докато стигнат дотук, от Тави нямаше да е останало нищо за спасяване.

Странно, че всичко наоколо е толкова тихо, помисли си Тави. Той виждаше смъртта си в очите на жадните за кръв каними. Според него подобни събития би трябвало да се случват много по-шумно. Но той не чуваше нищо.

Никакво ръмжене от враговете му, никакви крясъци от града. Нито шума на водите на Тибър, обгръщащи краката му. Дори звукът на собственото му дишане или силните удари на сърцето. Цареше абсолютна тишина. Почти мирна.