Среднощният диамант [bg]

Двете с Тамзин се държахме за ръце и гледахме как тримата говореха приглушено.

— Какво става? — попита тя. — Не очаквах, като се върна, да заваря това. Каквото и да е то.

— Дълга история — казах.

— А това? — Тя кимна към арбалета, пъхнат под мишницата ми.

— Също дълга история. Вероятно не толкова дълга като твоята.

Лицето на Аделейд светеше, когато се върна:

— Господин Гарет каза, че има достатъчен обрат в доказателствата, за да анулират присъдата! Все още има да се свършат много неща, преди Седрик да бъде изцяло оневинен, но засега…

— Мира!

Погледнах над ръба на платформата и видях Айана да стои долу с мрачно и сериозно лице.

— Веднага се връщам — казах на приятелите си. Стрелнах се надолу по стълбите.

— Трябва да намериш Грант — каза веднага Айана. Хвърлих озадачен поглед нагоре към платформата:

— Мислех, че сигурно е отвел Уорън, когато се появи Сайлъс?

— Да, но се боя, че след като го стори, ще изчезне. Ако не е изчезнал вече.

Цялата онази по-раншна радост се оттече от мен:

— Как да изчезне?

— Това беше резервният му план — ако мисията не сработи или самоличността му бъде разкрита. Да се махне от Кейп Триумф веднага, преди да бъде лесно запомнен. Да приеме друго име на друго място, да намери работа в някоя търговска компания с надеждите най-сетне да отиде там с делегация, на която е даден достъп до границата или дори точно отвъд границата.

Зяпнах. Грант никога не беше обсъждал вероятности.

— Така би успял да влезе?

— Може би. Би могло да отнеме дълго време. И не е сигурно, че там ще могат да преминават търговци, което бе причината да иска да избегне това. Ако е достатъчно безразсъден, би могъл да се промъкне и чрез подкуп да получи амнистия заради нелегалното прекосяване на границата, но по този начин също толкова лесно би могъл да загине. — Тя положи ръка на рамото ми. — Виж, това е за по-късно. Точно сега трябва да го разубедиш от този замисъл, преди да го изгубим. Мисля, че си единствената, която може.

Спомних си раздялата ни. Грант се беше отдръпнал, когато му казах, че го обичам, но също така ми се беше заклел, че ще спаси приятелите ми на всяка цена. Тази цена се бе оказала прикритието му и без малко — животът му. Изражението в очите му, когато обяви кой е, ме преследваше.

— Не знам дали мога да го уговоря за каквото и да е.

— Трябва да опиташ, Банле — настоя Айана. Подаде ми ключ. — Побързай. Ако имаш късмет, се е отбил до жилището си да си приготви багажа.

Прехапах устна и хвърлих поглед наоколо. Аделейд още стоеше над мен със Седрик, но Тамзин беше слязла и сега говореше със смесена група от икори и войници. Тревожа се, че ще изчезне.

Грант да изчезне. Да си тръгне, за да се лута отново като призрак, с нов живот и нова маска. Това беше всичко, което умееше да прави, вероятно единственият шанс за завръщане при баланкуанците, който виждаше — дори и да беше опасно. Не можех да му позволя да си причини това. Не можех да го изгубя.