Виелица на сенките [bg]

— Видя ли само как го подредих? — обърна се към Делер напъченият Халас.

— Не беше зле — похвали го джуджето и веднага добави малко горчилка. — Но какво щеше да стене, ако оркът беше малко по-пъргав и съобразителен?

— За какво говориш? — гневно се намръщи гномът.

— За това, че само глупаците хващат дръжката на топора в основата й. Ами ако Първият беше завъртял дръжката с другата ръка? Щеше да излетиш в храстите като тапа на газирано вино!

— Намерил кой да ме учи! Да не мислиш, че не видях как отскочи от орка?

— Стига, Халас — успокои разгневения гном Змиорката. — Важното е, че всички сме цели. Какво ще правим с телата, Еграсса?

— Ще ги скрием, може и да не ги намерят за известно време.

— Как само ги подредихме, а, Гарет? — приближи Кли-кли. — Точно като орехи. Видя ли как хвърлих ножовете?

— Не.

— Ех! Пропусна много — разочаровано въздъхна тя.

— Ти по-добре ми кажи кога ще се вдигне мъглата?

— Откъде да знам? Това е Заграбия, в края на октомври мъглите могат да се задържат и цяла седмица. Разбирам, че за нас това не е много добре, но тук вече каквото кажат горските духове.

— Кли-кли, извади ножовете си и моите стрели, а всички останали хващайте телата за ръцете и краката и ги издърпайте по-далеч от потока — заповяда елфът. — Ще рискувам да използвам малко магия, може да отклони орките от следата.

Скрихме телата между корените на два стари и почти сплели се помежду си дъба. Отгоре натрупахме цяла планина пожълтели листа. Змиорката и Халас още веднъж огледаха мястото на битката и се постараха да унищожат всички следи от кръв. Междувременно Еграсса правеше някакво заклинание на гроба.