Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Как ти харесва тази гоненица? — задъхано изхриптя Кли-кли, докато гълташе въздух с широко отворена уста.
— Не съм свикнал да бягам на толкова дълги дистанции — отвърнах аз. — Ти как си?
— Добре. Но на Делер, който ме мъкнеше на гръб, последните четиридесет минути му бяха трудни.
— Не се притеснявай, приятелю, добре съм — Делер, както и всички останали, дишаше като пробит ковашки мях.
— Нещо не си личи — изсумтя Кли-кли. — Повече не прави така. И сам мога да бягам.
— Да не съм сляп? Мислиш, че не видях как ти се подкосяваха краката?
— Барабаните спряха! — включи се Змиорката в разговора ни. Той седеше, подпрял гръб на ствола на стар златолист.
Заслушах се внимателно в настъпилата тишина, но тежкото пъхтене на гнома зверски ми пречеше.
— Халас, престани да пъхтиш! — помоли Мумр.
Джуджето яростно изсумтя, но не каза нищо и се постара да диша по-тихо. Наистина, грохотът на оркските барабани, който ни обещаваше всички земни мъки, вече не се чуваше.
— Изостанали ли са? — облекчено попита Мумр.
На Фенерджията му беше най-тежко. Да тича през гората с биргризена и освен това да се грижи за мен не беше много лесна задача.
— Или Първите са решили да ни преследват мълчаливо, което за тях е съвсем нехарактерно, или гоблинът е успял да ги отклони от следата ни — замислено промърмори Еграсса. — Колко време ви трябва да си починете, милорд?
— А колко имаме?
— Малко повече от десет минути, след това трябва да продължим, ако не искаме оркските патрули да попаднат на нас. Ще вървим по потока, добре, че тече на север. Орките не са богове, напълно възможно е да загубят следите ни и ако побързаме, ще излезем от Златната гора след около седмица. А после ще ни трябва още седмица, за да излезем от Заграбия.
— Ние раздразнихме Първите, така че едва ли ще ни оставят на границата на Златната гора, Еграсса — възрази Змиорката.
— Може да си прав, а може и да не си — отвърна му тъмният елф. — Ако не вдигаме шум и не привличаме внимание към себе си, спокойно мога да ви изведа от Заграбия. Само, в името на всички богове, придвижвайте се много тихо. Мъглата е гъста, орките са близо и предпочитам не те първи да забележат нас, а ние да разберем за тяхното присъствие.
За мен осемте орки се движеха много тихо, но според Еграсса бяха прекалено шумни, така че не ни представляваше трудност да се скрием и да се нахвърлим върху тях всички вкупом. Не трябваше да ги пускаме, можеха да се натъкнат на нашите следи и, разбирайки, че сме ние, да се втурнат да ни преследват или още по-лошо — да предупредят приятелите си. В този случай целият ефект от изненадата щеше да бъде загубен и ние отново щяхме да се озовем в ролята на лисица, бягаща от глутница хрътки. Аз, разбира се, с радост бих си кротувал, но бяхме осем на осем и всяко острие имаше значение, така че трябваше да се включа в схватката наравно с другите.
Всичко свърши почти веднага. Орките не подозираха за нашата засада и ефектът от изненадата изигра фатална роля за тях. Кли-кли и Змиорката едновременно хвърлиха метателни ножове, а Еграсса стреля с лъка. Преди орките да разберат нещо, четирима от тях вече бяха мъртви, а другите четирима се хванаха за ятаганите. Единият се хвърли към Еграсса като най-опасен, но пътят му бе преграден от Мумр, на когото беше заповядано да защитава единствения ни стрелец с всички средства. Фенерджията посрещна Първия със стойка „глупак“7 и оркът се хвана на този хитър прийом. Мумр не възнамеряваше да вдига меча за удар, той просто „влезе“ и бързо мушна орка в слабините, веднага „излезе“ настрани, озова се зад противника си и с едно плавно движение му отряза крака. В тази кратка схватка не успях да взема участие. Алистан, стиснал батарското си оръжие с две ръце, се сблъска с друг орк, но противниците успяха да разменят само по един удар, преди Еграсса да забие стрела в гърба на Първия. Същата съдба сполетя и орка, нахвърлил се на Делер. Въпреки битката джуджето забеляза Еграсса, който вече дебнеше със стрела на тетивата. Делер реши да не се прави на герой и пъргаво отскочи настрани, давайки възможност на елфа да стреля без да се притеснява, че може да го улучи. Оркът получи стрела в окото и се свлече на земята. Последният от четворката свали Халас. Първият се опита да удари гнома с топор, но Щастливецът сграбчи дръжката на вражеския топор и удари орка с мотиката в крака, а когато Първият пусна оръжието си и започна да пада по гръб, джуджето прихвана топора и го стовари в главата на падналия враг. Цялата битка отне около двадесет секунди.
7
„Глупак“, или „средна желязна врата“ — една от защитните стойки при фехтовка с двуръчни остриета. Мечът се държи отпред, като върхът гледа към земята, така че мечоносецът да изглежда уязвим. Провокативна позиция, от която е възможно да се нанесе опасна контраатака.