Диамантен меч, дървен меч [bg]

Императорът се усмихна мрачно. Над столицата се сгъстяваше нощта.

Щеше да бъде славна нощ.

- На оръжие! След мен! - извика той, когато предвождания от него отряд се изравни с първата магическа резиденция - на Орден Лив.

Косо се озърна през рамо, усещайки отворена пропаст зад гърба си. Подбраните воини от гвардията вървяха все по-бавно. Мечове трепереха в изпотени длани. Лицата - бледи, очите -пълни с позорно желание за бягство. Бяха разбрали накъде ги водят и що за заповед ще изпълняват.

Само Волните оставаха невъзмутими. Всички като един, те оголиха оръжия. Стрелците вдигнаха арбалети, опънаха тетиви на лъкове.

Императорът нищо не каза на хората си. Просто подскочи, замахна с меча си и отсече веригата, която държеше вече запален фенер. Развъртя фенера за края на веригата като ремъчна прашка и запрати необикновения снаряд право в един от прозорците на резиденцията, където зад светлосините пердета уютно мъждукаха магически пламъчета.

Звънна строшеното тънко стъкло. В стаята избухна огън.

- Убивайте всички! - изрева Императорът. - Смърт на всички вълшебници! Никого не щадете!

И отново пръв пристъпи към вратата. Свирна острието на секирата -трясък на дърво. Хвръкнаха трески, сякаш капки кръв. Яростта усили десетократно удара и масивната брава отлетя встрани.

- След мен!

Като ехо отекна бойния клич на Волните:

- За императора! Смърт! Смърт! Смърт!

Ким-Лаг делово сочеше на част от отряда съседната резиденция - Орден Угус.

С готова за сеч бойна брадва, Императорът нахълта в ароматния полумрак на сградата. През облак дим се разгаряше пожарът, съскаше маслото от окончателно разбития фенер.

- Какво ста... - от странична врата се подаде фигура в старомодна нощница и смешна шапка. Минавайки покрай нея, Императорът млатна с тъпото на секирата. Нещо шляпна глухо и мокро, суха старческа ръка се вкопчи в скъп гоблен, откъсна го от стената и тялото се свлече като мека торба на пода. Владетелят не се обърна да види кого е убил. Над ухото му свирна стрела - арбалетчикът изпразни оръжието си в изникнал отпред силует, в средата на някакво стълбище. Магът тъкмо бе протегнал напред ръце, готов да хвърли срещу нападателите заклинание.

- Смърт! Смърт! Смърт! - грозно и страховито ревяха войниците, даже онези, които отначало се колебаеха. Като че ли бяха избрали на чия страна да застанат.

„А можеха да ми забият един арбалетен болт в гърба" -помисли си Императорът, докато прескачаше по две-три стъпала нагоре.

Озова се в стая, където край прозореца се суетеше млада жена в светлосиня рокля. Тя успя да се обърне.

- Имп... - лявата й ръка се насочи към него, във въздуха замириса на гръмотевична буря... Секирата се впи в основата на дългата, нежна шия. Вълшебницата се задави. - .. .пера...

Тялото рухна и не помръдна. Учудени застинали очи. Също сини. Кръв върху синята коприна, по бялата кожа... „Колко лесно било да убиеш маг...

Те тичаха нататък, нататък, нататък, опиянени от пролятата кръв!