Смъртта на царете [bg]

След две седмици марш на запад Лепид триумфално съобщи, че падналите по пътя войници са оставени в селата и им е заповядано веднага щом се излекуват, да се присъединят отново към войските. Всяка вечер стотици легионери по цялата дължина на колоната се оплакваха от мехури и пришки. Легионите започнаха да се изтощават много бързо и другите легати започнаха да вземат страната на Лепид — подкрепяха призива му да се даде почивка. Помпей се съгласи неохотно — не искаше авторитетът му да се подкопава, затова даде почивка от четири дни. Само екстраординариите трябваше да продължат разузнаването и Помпей ги изпрати за последен път, надявайки се вече да открият въстаническата армия.

Конниците се прибраха в галоп. Бунтовниците се движели на юг и изток, далече от планините: били се насочили към равнините. Помпей веднага събра хората си, за да им предаде лошите новини.

— Те се насочват към Рим и разузнавачите казват, че сигурно са повече от осемдесет хиляди. Всички роби от севера са се присъединили към тях.

Нямаше смисъл да крие обезпокоителните цифри от легатите, тъй като бунтовниците бяха само на стотина мили. Сега, когато разузнавачите ги бяха намерили, нямаше да им позволят да се изплъзнат. Независимо от броя им трябваше само да се избере най-доброто място, за да ги атакуват.

— Щом се насочват на юг, можем или да тръгнем да ги пресрещнем, или да чакаме да стигнат до нас — продължи Помпей. — Каквото и да стане, те не бива да минат, иначе изгубваме Рим. Не допускайте грешки! Ако пробият линията ни, Рим ще падне и всичко, което обичаме, ще умре като Картаген. Ще стоим тук и ще се отбраняваме до последния човек, ако се наложи. Съобщете това на хората си. Няма накъде да се оттеглим, няма безопасно място, където да се прегрупираме и отново да настъпим. Републиката зависи само от нас.

Лепид изглеждаше смаян като другите.

— Осемдесет хиляди! И аз, както всички други, вярвам на нашите войници, но… Трябва да дойдат и легионите от Гърция и Испания. Сенатът не знаеше каква е заплахата, когато ни изпрати.

Този път Помпей понесе упрека, без да избухне.

— Изпратих съобщения в Рим, но сега тук сме ние. Дори ако можем да оголим границите, без да загубим всичко, което сме спечелили за сто години, тези легиони няма как да стигнат тук навреме, за да вземат участие в битката.

— Но ние можем да се бием и същевременно да отстъпваме, докато не пристигнат подкрепления. Осемдесет хиляди ще ни надвият. Ще ни обградят отстрани и ще ни пречупят още в първия час на боя. Невъзможно е!

— Кажи го пред легионерите и точно това ще се случи — изръмжа му Помпей. — Пред нас не са обучени войници, Лепид. Те можеха да избягат през планините, но вместо това са тръгнали да плячкосват, докато нашите войници се бият за родните си градове и за живота на всички техни жители. Те няма да отстъпят. Ще издържим.