Смъртта на царете [bg]

Помпей се намръщи.

— Не, струва ми се, че не е така. Очаквам да побягнат при първата атака, но пък водят със себе си жени и деца и нямат накъде да отстъпят, ако загубят. Гладиаторите вече са постигнали не един успех и сигурно представляват нещо повече от сбирщина. — Изсумтя тихо. — Ако не знаех как стоят нещата, бих се зачудил дали Катон не се надява да загубим, но не е така. Това би било твърде много и от негова страна. Те все още може да решат да се насочат на юг, а от Ариминум нататък цялата страна е оголена. Трябва да бъдат смазани и са ми нужни добри командири, за да го направим, разбираш ли, Юлий?

— Имам над две хиляди под знамето на Първородните — отвърна Юлий.

Реши да не споменава, че Катон му беше пратил половината от тях, за да пазят сина му. Рений ги беше обучавал до припадък, но качеството на уменията им все още беше доста под равнището на опитните войници. Запита се колко души чакат удобния момент да му забият нож в гърба. Да имаш такива хора зад себе си не вдъхваше сигурност, въпреки всичките уверения, които даваше Рений, че те наистина ще станат част от Първородните.

— Хубаво е да видя отново това име на бойното поле. Нямаш представа колко се радвам — отвърна Помпей и се усмихна с удивително момчешка усмивка. Но след миг мантията на постоянния му гняв отново се настани на раменете му, както беше още от първия миг след смъртта на дъщеря му. — Искам Първородните да маршируват отстрани на Лепид. Не вярвам на човек, чийто наставник е Катон. Когато се стигне до бой, стой близо до него. Вярвам, че ще направиш всичко необходимо. Смятам, че ще бъдеш моят личен екстраординарий. Добре се справи в Гърция. Направи го и за мене.

— На твое разположение съм — потвърди Юлий и кимна отсечено.

После срещна очите на Крас; знаеше, че е включен в плана още от самото начало. Трябваше да каже и на Брут.

Когато си тръгна, обграден от войниците от Първородните, усети вълнение и гордост. Не беше забравен и щеше да се погрижи Помпей да не съжалява за оказаното му доверие.