![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Преброиха няколко завоя, като от време на време се съветваха шепнешком, когато се наложеше да включат в броенето някоя малка пролука между сградите. Понякога пролуката биваше по-тясна от една стъпка и запълнена с тъмна маса, която не се осмеляваха да изследват. Единият от тях настъпи мъртво куче, удавено в канавката — то като че ли се мъчеше да изпълзи и потрепваше леко, докато невидими зъби гризяха потопената част от трупа му.
Стигнаха пресечката, където Катон им беше казал да чакат. Беше пусто, не се мяркаха никакви минувачи.
След известно време една сянка се отдели от тъмнината и тръгна към тях.
— Кого търсите тук? — прошепна един глас.
Двамата мъже преглътнаха уплашено и се взряха, за да различат чертите на непознатия в тъмното.
— Не ме гледайте! — изсъска гласът.
Двамата се извърнаха рязко, сякаш получили тласък в гърба, и се взряха в земята, опръскана с нещо, наподобяващо ръжда. Тъмната фигура пристъпи толкова близо, че можеха дори да я докоснат. Облъхна ги непоносима смрад.
— Нашият господар ни каза да кажем името на Антонид на човека, който ще дойде — каза единият от двамата. Дишаше през уста.
— Той беше продаден като роб на север. Кой е вашият господар сега? — отвърна гласът.
Единият мъж внезапно си спомни, че когато баща му беше умрял, миришеше точно по същия начин, преви се и повърна, избълва последното си ядене в неузнаваемата каша, застилаща земята. Другият заговори задъхано:
— Казаха — никакви имена. Господарят иска да продължи съюза с тебе, но не бива да се казват имена.
В носовете им влезе топла миризма на гнилоч.
— Мога да го отгатна, глупаци такива, но знам как да играя тази игра. Добре, какво ще иска господарят ви от мене? Съобщете посланието си, докато още проявявам търпение.
— Той… господарят ни каза, че сега трябва да забравиш за онзи, за когото помоли Антонид, понеже е продаден в робство. Ще ти даде други имена и ще ти плати каквото поискаш. Иска съюзът да продължи.
Непознатият изсумтя, сякаш съжаляваше за нещо.
— Кажи му да ми каже имената и ще реша. Няма да обещая да служа на никого. Колкото до смъртта, откупена от Антонид, твърде късно е да връщам хората, които пратих. Едната е мъртва, макар че още ходи нагоре-надолу, без да го знае. Сега се върни при господаря си и вземи и своя приятел със слабия стомах.
Непознатият изчезна и слугата на Катон си пое дълбоко дъх — предпочиташе смрадта на улицата пред неуловимата миризма, която като че ли беше пропила дрехите и кожата му, докато говореха. Тя продължи да лепне по двамата мъже, докато се връщаха към широките улици и към света, който се смееше и викаше, без да има представа за вонящите улички, намиращи се в такава непосредствена близост до него.
Глава 37
Редица наметнати в бяло хребети запречваше хоризонта. Някъде между зъберите се намираха трите прохода, които се надяваха да достигнат, за да избягат от гнева на Рим. Студените върхове накараха Спартак да изпита пристъп на носталгия. Макар че не беше виждал Тракия от детските си години, си спомняше как се беше катерил по склоновете на планините там. Винаги беше обичал високите места, където вятърът постоянно обвяваше кожата му. Така човек се чувстваше истински жив.
— Толкова са близо — каза той. — Можем да ги прекосим след една-две седмици и никога повече да не зърнем римска униформа.
— Докато не дойдат следващата година и не преровят Галия, за да те открият, доколкото ги познавам — отвърна Крикс.
Крикс винаги се държеше безцеремонно. Имаше репутацията на практичен човек, не си позволяваше да се разсейва в мечти и неразумни планове, които да го откъсват от оловната реалност на стореното от тях. Беше нисък и набит в сравнение със Спартак, който бе гъвкав и подвижен, с тяло, което издаваше сила и бързина дори и когато не помръдваше. Крикс не притежаваше подобна грациозност. Роден в мина, той беше толкова грозен, колкото и силен, а освен това беше и единственият гладиатор, който би могъл да победи Спартак в двубой.
— Не могат да ни намерят, Крикс. Галите казват, че земята оттатък планините е пълна с войнствени племена. Легионите трябва да воюват десетки години, а нямат сили за това. Сега, след като им липсва Сула, нямат и приличен водач в цялата си глутница. Ако пресечем Алпите, ще сме свободни.
— Още ли си такъв мечтател, Спартак? — възрази Крикс с явно раздразнение. — Каква свобода виждаш, че да си заслужава? Свободата да работиш по-усилено, отколкото когато бяхме роби, за да изтръгнеш нищожна реколта от земя, заплашвана от местните? Онези племена няма да ни искат. Не повече, отколкото римляните, можеш да бъдеш сигурен. Тази твоя свобода ще ни изяде силите. Прати стотина мъже да преведат жените и децата през проходите и да завършим започнатото.