Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Спартак изгледа помощника си. У Крикс имаше кръвожадност, която само се беше разгоряла от триумфа в Мутина. След всичко, което бе преживял като роб, това бе разбираемо, но Спартак знаеше, че не е само това.
— Техния изнежен живот ли искаш, Крикс? — попита той.
— Защо не? — отвърна с въпрос Крикс. — Ние разбутахме кошера им и сега трябва да вземем меда. Помниш гражданската война, и аз я помня. Който притежава Рим, притежава всичко. Ако можем да превземем града, те ще паднат на колене. Сула го знаеше!
— Той беше римски пълководец, а не роб.
— Няма значение! Щом влезеш вътре, можеш да промениш правилата по своя угода. Няма други правила освен това, което решиш, щом си по-силният. Казвам ти, ако пропуснеш този шанс, ще съсипеш всичко, което направихме. След десет години писарите ще напишат, че войниците от гарнизона в Мутина са били бунтовници, а ние сме били лоялните римляни. Ако превземем града, ще можем да им натикаме историята и гордостта в гърлата и да ги накараме да признаят новия ред. Само дай заповед, Спартак. Аз ще се погрижа да бъде изпълнена.
— А дворците и именията? — запита Спартак и присви очи.
— Наши! Защо не? Какво има в Галия освен пустош и мизерни селца?
— Ще ти трябват роби, за да ги поддържаш, Крикс, помисли ли за това? Кой ще събира жътвата и ще се грижи за лозята ти?
Крикс размаха покрития си с белези юмрук към мъжа, когото обичаше повече от всички на света.
— Знам какво мислиш, но ние няма да го направим като онези проклетници. Не трябва да е по този начин.
Спартак го загледа мълчаливо и той продължи сърдито:
— Добре, щом искаш отговор, ще накарам сенаторите да обработват полята ми и дори ще им плащам надница на тия кучи синове.
Спартак се изсмя.
— Кой е мечтателят сега, Крикс? Виж, ние стигнахме дотук. Достигнахме място, където можем да оставим всичко зад себе си и да започнем живота си отново. Не! Да се върнем към живота си такъв, какъвто би трябвало да бъде. Те може да ни настигнат, в края на краищата, но както казах, Галия е достатъчно голяма да скрие не само една армия. Ще продължим на север, докато не намерим място, където Рим е само празен звук и никой не е чувал за него. Ако пак се върнем на юг, дори без жените и децата, рискуваме да загубим всичко, което спечелихме. И заради какво? За да седнеш в една мраморна постройка и да ругаеш някакви старци?
— Значи ще им позволиш да те изгонят от тяхната земя? — попита огорчено Крикс.
Спартак стисна китката му с мощната си ръка.
— А ти ще чакаш ли да дойдат да те убият?
Думите му накараха гнева на Крикс да се стопи.
— Нищо не разбираш, проклет тракиецо — каза той с измъчена усмивка. — Сега това е и моята земя. Тук аз съм твоят помощник, робският юмрук, който съкруши един легион на собствената му земя и още два в Мутина. В Галия ще съм поредният дивак, облечен в зле ощавена кожа. И ти също. Ще сме луди, ако се откажем от цялата тази власт и богатство само за да прекараме оставащите ни години в надежда, че няма да ни намерят. Виж, сега имаме Антонид. Той знае къде са им слабостите. Ако не мислех, че можем да победим, щях да им обърна гръб и да изчезна, преди да съм видял поредния легионер, но ни е можем да победим. Антонид казва, че те са вързани на всичките си граници — в Гърция, Африка, навсякъде. Няма достатъчно легиони в страната, за да ни нападнат. Богове, северът е отворен, нали видя. Антонид казва, че можем да извадим трима войници срещу всеки легионер. Числеността ни не би могла да бъде по-добра, не и в този живот. Каквото и да имат, ние можем да ги победим и след това Рим, градовете, страната, богатството, всичко ще бъде наше. Всичко.
Протегна ръка и прошепна думите, които бяха белязали всеки етап от въстанието им от първите диви дни до все по-ясно очертаващата се вяра, че могат да пречупят реда, съществувал столетия наред:
— Всичко или нищо, Спартак?
Гладиаторът погледна ръката му и си спомни клетвата им за вечно приятелство. Погледът му се отклони към орела на Мутина, подпрян на стената на палатката му. След миг безмълвно съзерцание въздъхна.
— Добре, всичко или нищо. Отпрати жените и децата. А после искам да поговоря с Антонид, преди да се срещна с хората. Мислиш ли, че ще ни последват?
— Не, Спартак. Но тебе ще те последват навсякъде.
Спартак кимна.
— Значи ще тръгнем на юг и ще ги ударим право в сърцето.