Произход на политическия ред [bg]

Легитимността на владетелите в предмодерните общества може да има различни източници. В обществата на ловците събирачи и в племенните общества тя обикновено е резултат от някаква форма на избор ако не с участието на целия народ, то на представители на изтъкнати родословия или на племенните старейшини, които свикват съвет и често гласуват кой да ги води. Във феодална Европа до ранните модерни времена оцелява някаква форма на изборна процедура, при която органи с имена като Генерални щати[128] или Кортеси[129] се свикват, за да ратифицират възкачването на нова династия. Това се случва дори в Русия, когато през 1613 г. се свиква Земският събор на дворяните, за да легитимира предаването на властта на династия Романови.

Другият основен източник на династична легитимност е религията. В християнска Европа, Близкия изток и Индия има мощни религиозни институции, които могат да предоставят легитимност на даден владетел или понякога да я отнемат [както при конфликта на Григорий VII с императора на Свещената Римска империя]. Често тези религиозни институции са под контрола на политическите власти и нямат друг избор, освен да санкционират властта на управляващата фамилия. Но във времена на борба за лидерство тези религиозни власти често могат да наклонят везните в една или друга посока благодарение на способността си да предоставят легитимност на един от претендентите.

Китай се различава от всички тези цивилизации, защото Мандатът на небето не е свързан нито с избори, нито с религиозна легитимация. Не съществува китайски институционален еквивалент на Генералните щати, в който елитите на китайското общество да могат да се срещнат, за да ратифицират формално избора на нов основател на династия. Не съществува и религиозна легитимация от страна на религиозна йерархия. В китайската система не съществува трансцендентален Бог. „Небето" в Мандата на небето не се схваща като божество в смисъла на монотеистичните религии юдаизъм, християнство и ислям, които имат ясно формулирани писани правила. То по–скоро е нещо като Природата или „величествения ред на нещата", който би могъл да бъде нарушен и изисква връщане към равновесие. Освен това не съществува религиозна институция, която да може да предостави Мандата от името на небето така, както един християнски папа или мюсюлмански халиф могат да легитимират един крал или султан.

Смяната на династия винаги представлява съществен проблем на легитимността, тъй като много често се случва новата династия да дойде на власт чрез узурпация или насилие. Идеята за Мандата на небето възниква след прехода Шан–Джоу през XII в.пр.Хр., тъй като кралете на Джоу очевидно узурпират трона от неговия законен притежател. Впоследствие Китай преживява огромен брой смени на династии през над четирихилядолетната си история. Основават се не само големи династии като Цин, Хан, Тан, Сун и Мин, но и безброй други по–малки като Трите династии след рухването на Хан и Петте династии, наследили Тан. Освен това през периодите, когато Китай се разпада на отделни регионални държави, всяка е управлявана от своя собствена династия.