Вещерите от Сарамир

Анаис седеше на трона си, редом до своя съпруг, излъчваща ледено спокойствие. Слънчевите лъчи проникваха през високите, лишени от капаци стреловидни прозорци, а жегата беше непоносима дори и в този ранен утринен час. Слугите раздвижваха въздуха с големи декоративни ветрила, ала ефектът от това действие беше незначителен; императорските стражи се потяха неудържимо, изгаряйки от горещина в церемониалните си метални брони. Пурпурно-белите знамена на рода Еринима висяха безжизнено покрай стените, а от триножниците се издигаше ароматен дим.

Дурун беше в лошо настроение. Предната нощ бе гулял до ранни зори. Императрицата се бореше за оцеляването на семейството си, без да щади силите си, обмисляше тактики и изслушваше доклади, а той се бе измъкнал, за да се налива с алкохол. Когато малко преди разсъмване беше дошъл в ложето й, тя го бе отблъснала. Споменът за бясната им караница, съчетан с утринната задуха, махмурлука му и обстоятелството, че не бе мигнал предната нощ, за да седи в момента в проклетата тронна зала, беше изострил раздразнителността му до максимум.

Вратите се отвориха и прислужникът обяви:

— Госпожица Мишани ту Коли от рода Коли.

Посетителката влезе, облечена в тъмносиня роба, а разкошните й коси бяха пристегнати с кожени ленти в подобаващ цвят. Бледите й, изящни черти изглеждаха непроницаеми и спокойни — неизменната й маска, която тя слагаше всеки път, когато се появяваше в императорския двор. Зад нея и малко встрани пристъпваше Асара, облечена в обикновено бяло, а ръцете й бяха скръстени пред нея, както подобаваше на една прислужница. Червените кичури в косата й бяха изчезнали, защото бяха прекалено ефектни за сегашния й сан; и тя изкусно бе потъмнила малко лицето си, лишавайки го от бледността му, за да притъпи малко съвършените си черти. Двете се приближиха по плочките от лач до изящните тронове от меко дърво и скъпоценни метали, където стройната, светлокоса Анаис седеше до високия си, суров и тъмнокос съпруг, облечен от главата до петите в черно.