Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Ани кимна и подсмръкна.
— Трябваше, милейди. Не можех да се оженя за него, без да му кажа цялата истина. Той каза, че ме обича въпреки това, и че ще почнем всичко отначало. Че ще създадем семейство и ще остареем заедно.
Шимейн се усмихна.
— Явно бог те е дарил с грижовен и мил съпруг, Ани.
В този момент Колби се присъедини към тях и обгърна с ръка раменете на невестата си.
— Гостите вече тръгват към таверната, Ани. По-добре да избързаме напред, за да можем да ги посрещнем там.
Когато младоженците се отдалечиха, Шимейн се огледа за Гейдж и се усмихна, усетила присъствието му зад гърба си и нежните му ръце, които се плъзнаха около кръста й.
— Мен ли търсите, мадам? — прошепна съпругът й, като се наведе до ухото й.
Тя въздъхна блажено.
— Ако вие сте мъжът от моите мечти — да.
— Кажете ми, мадам, как изглежда мъжът от вашите мечти?
— Висок, тъмнокос, с кехлибаренокафяви очи… прекалено красив, за да мога да му устоя.
— А искате ли да му устоите?
— Не, за нищо на света. Всеки път, когато съм далеч от него, копнея за неговото докосване.
Гейдж погали нежно ръцете й.
— А ще се задоволите ли с моето докосване, мадам?
— Само временно, докато се върнем в нашето легло, където ще мога отново да държа мъжа от мечтите си в своите прегръдки.
— Тогава можем вече да си тръгваме, любов моя — предложи той усмихнато. — Струва ми се, че тук не ни очаква нищо толкова вълнуващо, колкото онова, за което говориш.
— Ако си тръгнем сега, баща ти и госпожа Макгий все още ще са будни — изтъкна Шимейн. — Ще се изненадат, че се прибираме толкова рано, а и със сигурност ще искат да поговорим преди лягане. Така че плановете ни ще трябва да бъдат отложени, все едно дали сме тук или там. Освен това съм сигурна, че Ани би искала да останем и да споделим нейното щастие.
Гейдж прие решението на съпругата си без възражения.
— Както желаете, милейди. Пеша ли ще отидем до таверната, или искате да докарам файтона?
— По-добре да повървим — отвърна тя и му се усмихна кокетно. — Не ми се случва често да се разхождам по главната улица и да гледам как жените те зяпат с отворена уста.
— Да, защото предпочитам да не се показваш много-много пред мъжете в града — каза той. — Те направо те изпиват с поглед, а от това кръвта ми кипва.
— Няма нужда, любов моя, защото аз имам очи единствено за теб.
Гейдж галантно й предложи ръката си и я поведе към таверната. Бяха толкова погълнати един от друг, че изобщо не забелязаха Алма Петикоум и едва не се сблъскаха с нея и с мъжа, който вървеше до нея. Може би за пръв път в живота си клюкарката беше заета със собствените си проблеми, вместо с работите на другите. Тя мърмореше и дърпаше припряно съпруга си, който обаче понасяше всичко това със стоическо изражение на лицето, без да обръща внимание на молбите й.
— Казах ти, Сидни! Искам да отида на кея и да видя новия кораб, който хвърли котва току-що! След като не получи никакъв отговор, Алма гневно го дръпна за ръкава. — Чуваш ли ме, Сидни?
— Че кой не те чува? — рязко попита той.
— Е?
— Искам си вечерята, жено! Не желая повече да те слушам! Омръзна ми да се мотаеш напред-назад и да си пъхаш дългия нос в хорските работи. Или от днес нататък ще промениш поведението си, или ще си имаш сериозни неприятности с мен. Колби Ферис ми е приятел и щях да умра от срам, когато ти се зае да разтръбяваш на всеослушание дребната му свада с оня мухльо Самюъл Майърс, преувеличавайки нещата до възбог. Заради теб не можех да отида на сватбата му — не и преди да съм въвел ред в собствения си дом. Аз съм богобоязлив човек, госпожо, но ти се кълна, че ако оттук насетне не си държиш устата затворена, ще си имаш сериозни неприятности с мен. И не си мисли, че се шегувам, защото може да реша да откъсна някоя тънка пръчка и да ти докажа, че не е така.
— Няма да посмееш! — възкликна разярено Алма.
Сидни Петикоум извърна леко глава и я погледна с вдигнати вежди.
— Аз съм човек, който държи на думата си, мадам. Чуя ли още веднъж, че се опитваш да очерниш някого, ще си понесеш последствията.
Сетне той учтиво докосна шапката си и кимна за поздрав първо на Гейдж, после на Шимейн. Двамата бяха напълно смаяни от онова, което бяха чули току-що, а следващите думи на Сидни, отправени вече към тях, ги обнадеждиха още повече.
— Ще поздравиш ли Колби от мое име, Гейдж? Изпратих нещичко на младоженците, но тепърва смятам да им поднеса най-добрия си сватбен подарък.
Едва сдържайки усмивката си, Гейдж кимна леко и обеща на мъжа, че непременно ще предаде съобщението му. На себе си пък обеща, че ще предаде на Ани и Колби и собствената си версия за другия подарък на Сидни, който със сигурност щеше да зарадва не само младото семейство, но и много други хора в града.