Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Специално за сватбеното тържество бяха наети група музиканти, които трябваше да забавляват множеството приятели, признателни пациенти на доктора или просто познати, дошли да почетат младоженците. Гейдж беше изумен, че в околностите на Нюпорт Нюз може да живеят толкова много хора, чиито лица му бяха напълно непознати, но по броя им бе очевидно, че Колби Ферис не е човек, страдащ от липса на поддръжници и приятели. Скоро към празненството се присъединиха и Рамзи и Кели Тейт, понесли новороденото си бебе в натъпкана с меки възглавници кошница. Щом съзря тях и Торнтънови, Колби им махна да седнат на тяхната маса — жест, който за пореден път показваше вниманието му към Ани и желанието му тя да бъде заобградена от най-близките си приятели.
Имаше много и вкусна храна, но апетитът на Шимейн постепенно се изпари, когато и без това застоялият въздух в таверната започна да натежава от смесица от миризми: киселата миризма на човешка пот, вонята на конския тор, размазан по дървения под от обувките на гостите, разнородните аромати на ястията и натрапчивия мирис на тоалетната вода, с която една възрастна дама се бе поляла твърде обилно. На огнището се печеше още едно прасе и кълбата пушек от огъня затрудняваха още повече дишането на Шимейн. Започна да й прилошава и за да се съвземе, тя извади една напарфюмирана кърпичка и попи с нея студената влага, избила по лицето й, сетне я притисна към носа си. Тази тънка преграда спря за момент притока на миризми, но внезапно някакъв едър мъж се блъсна в стола й, бутна ръката й и Шимейн изпусна кърпичката в скута си. Мъжът се наведе над нея, за да се извини, и това почти я довърши, защото той просто смърдеше на всичко, което се бе опитвала да избегне досега. Обзета от паника, Шимейн едва дочака човекът да се отдръпне и се приведе напред, за да се извини на сътрапезниците си.
— Простете, но имам нужда от малко въздух — прошепна задъхано тя и като внимаваше да не поглежда към чиниите им, се изправи на крака. Гейдж веднага се надигна от мястото си, но Шимейн положи треперещата си ръка на гърдите му и тихо го помоли: — Остани и хапни. Няма да се бавя.
Той пое ръката си в своята.
— Мадам, не бих искал някой от новопристигналите моряци или пътници да се обърка и да ви помисли за някое от момичетата, които се срещат обикновено по места като това.
Шимейн намери загрижеността му за оправдана, затова склони да му позволи да я изведе обратно на улицата. Още с първите няколко глътки чист въздух тя изпита известно облекчение, а когато тръгна редом с мъжа си, наистина започна да се чувства много по-добре. Гейдж я поведе към покрайнините на града и докато вървяха, Шимейн надничаше към витрините на магазините и му показваше най-различни неща, които бяха привлекли вниманието й. Беше й приятно да се разхожда с него и се гордееше, че е съпруга на мъж като Гейдж Торнтън.
Откъм кея вече се задаваха пътниците от новопристигналия кораб. Някои от тях, изглежда, много бързаха да достигнат до централната част на градчето, а пред всички крачеше един висок, тъмнокос и добре облечен джентълмен. Дългите, стройни крака явно му служеха добре и тънкият бастун със сребърна дръжка, който носеше, му бе необходим по-скоро за да се перчи с него, отколкото да си помага при ходенето. Вървеше с широки и уверени крачки, вдигнал надменно глава, и се оглеждаше така, сякаш търсеше някого. Щом забеляза в далечината Гейдж и съпругата му, той внезапно се спря и впери поглед право в Шимейн. Сетне тръгна отново напред, но този път по-бавно и някак по колебливо.
Гейдж стигна до края на улицата, обърна се и хвана Шимейн под ръка.
— По-добре ли се чувстваш, сладка моя?
— Да.
— Имаш ли нужда от още чист въздух?
— Да, стига ти да нямаш нищо против.
— За теб съм готов на всичко, любов моя — отвърна той с усмивка.
Изведнъж обаче чу зад гърба си бягащи стъпки и погледна през рамо, за да види, че скъпо облеченият господин се приближава тичешком към тях. Или по-точно не към тях. Очите му бяха приковани единствено в Шимейн.
От гърдите на Гейдж се изтръгна тихо ръмжене. Що за наглост беше това!
— Какъв е този? Още не е пристигнал в града, а вече май е запленен от теб.
Въпросът на съпруга й привлече вниманието на Шимейн към улицата и това позволи на тъмнокосия мъж да види профила на лицето й.
— Шимейн! Шимейн! За бога, това си ти!
— Морис? — Разпознала гласа му, тя тутакси се обърна и се озова лице в лице със своя бивш годеник, който захвърли бастуна, сграбчи я в обятията си и я завъртя ликуващо във въздуха.
— Шимейн, мислехме, че никога няма да те намерим! — извика той, без да прекъсва радостния си танц. — Добре че по една случайност майка ти срещнала една жена, която носела твоите обувки, и я принудила да й каже откъде ги е взела!