Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Мери Маргарет се върна до леглото и го погледна въпросително.
— Желаете ли нещо, милорд?
Уилям вдигна колебливо поглед към нея, но очите му останаха приковани в този ведър, по-син от небето взор.
— Питах се как сте с картите…
Сините очи заблестяха.
— Достатъчно добре, за да мога да дам някой и друг урок на ваша светлост — предизвикателно отвърна тя, като вирна малката си, остра брадичка.
Уилям се усмихна с онази подкупваща усмивка, която внукът му бе усвоил толкова добре.
— Скучно ми е да стоя съвсем сам тук. Може би след като сложите Андрю да спи, бихте се съгласили да изиграем една-две игри…
Мери Маргарет наклони съвсем лекичко глава, но очите й засияха с ослепителен блясък.
— Една-две… че даже три…
Шимейн и Гейдж тъкмо излизаха от стаята си, когато госпожа Макгий влезе през задния коридор в кухнята. Щом ги зърна, вдовицата се спря, за да се полюбува на младата красавица, която днес носеше рокля от тъмна тюркоазена коприна — една от най-хубавите рокли на Виктория. Съвсем ясно си спомняше колко пленително бе изглеждала в нея предишната собственица на дрехата, но сегашната наистина нямаше равна на себе си. Тънка тюркоазена лента украсяваше изящната шия на Шимейн, а от ушите й висяха обици от ситни перли — подарък от Гейдж за неговата невеста. Огненочервената й коса беше прибрана в красива прическа под бяла дантелена шапчица. Изпод шапчицата се бяха измъкнали няколко немирни къдрици, които обрамчваха лицето й и придаваха на прическата й привлекателна небрежност. А крехките и рамене бяха загърнати с елегантен дантелен шал.
— Вие сте чудесна двойка — заяви възторжено Мери Маргарет. — Най-хубавата, която съм виждала!
Шимейн направи дълбок реверанс.
— Както винаги сте много мила, госпожа Макгий.
Ирландката изсумтя.
— Да не мислиш, че ви пълня главите с глупости, просто защото нямам какво да кажа, миличка? Винаги говоря само истината, имай го предвид.
Шимейн се засмя и направи още по-дълбок реверанс.
— Ще го имам предвид, госпожа Макгий. Благодаря ви — каза тя и изтича нагоре по стълбите, за да провери дали Уилям има нужда от нещо, преди двамата с Гейдж да са заминали.
Щом снаха му се появи в стаичката, негова светлост свали очилата си и я огледа с нескрито възхищение.
— Чудя се дали Морис дьо Мерсер осъзнава какво съкровище е загубил — промърмори той, когато Шимейн се зае да оправя възглавниците под главата му.
— Сигурна съм, че Морис е засипан с покани от родители, копнеещи да задомят дъщерите си. Всъщност, той вероятно вече е избрал друга млада дама за своя годеница.
— На мен пък ми е трудно да повярвам, че Морис би могъл да те забрави толкова бързо, скъпа моя, но се радвам, че от неговия лош късмет е спечелил моят син.
Шимейн не бе склонна да говори за бившия си годеник, още повече, че съпругът й я очакваше.
— Надявам се да нямате нищо против, че ви оставяме с госпожа Макгий. Тя наистина е чудесна жена.
В момента Уилям бе склонен да обсъжда промяната в отношението си към вдовицата почти толкова, колкото Шимейн — да разговаря за маркиза.
— Не се безпокой за мен. Двамата с Андрю ще се справим.
Шимейн не остана съвсем доволна от отговора, но водена от някакъв внезапен импулс се наведе и нежно целуна негова светлост по челото, за негова огромна изненада.
— Ще се върнем колкото може по-скоро — прошепна тя, като го потупа по ръката. Сетне прегърна Андрю и го целуна, след което тръгна към стълбите. Преди да слезе обаче, се обърна с усмивка.
— И да се държите добре, защото госпожа Макгий ще ви издаде, ако направите някоя пакост.
Андрю се изкикоти весело — ето че и дядо му го наставляваха да се държи прилично. Уилям му намигна съучастнически, сложи си очилата и дръпна момчето обратно до себе си, за да продължи да му чете.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Сватбената церемония, на която Ани Карвър и доктор Колби Ферис бяха свързани в брачен съюз, беше много приятно и вълнуващо събитие. Шимейн никога не бе виждала приятелката си толкова хубава. Бледосинята рокля, която Колби бе поръчал при местната шивачка специално за случая, стоеше чудесно на Ани и много подхождаше на леко матовата й кожа и сивите й очи. В кестенявата й коса, вдигната във висок кок, бяха преплетени тънки сини панделки. Майлс Бекър, който бе близък приятел на доктора, беше направил за младоженката чифт красиви обувки й ги бе подарил за сватбата.
Колби Ферис също беше претърпял метаморфоза. Изпитото му лице, което обикновено бе покрито с леко набола брада, сега беше гладко избръснато, сивата му коса бе подравнена и вързана с черна панделка, а строгият сив костюм придаваше достолепие на високата му, върлинеста фигура.