Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Камий махна едва-едва с ръка, надявайки се предположението й да се окаже невярно.
— Бременна…
Шимейн затвори очи и потрепери, защото в същия миг баща й нададе ужасяващ рев:
— Дайте ми нож! Веднага ще отрежа топките на това проклето копеле!
Тя се преви надве и повърна всичко, което бе изяла през деня. Гейдж обгърна с ръка раменете й, за дай даде опора, а Нола изтича да намокри една кърпа. Бес пък отиде до Шимейн и размаха пред носа й мускал с амонячна сол.
— Хайде, детето ми, поеми дълбоко дъх — подкани я старата готвачка.
В този момент Гейдж чу един познат глас да поздравява предпазливо новодошлите и се извърна с облекчение към Рамзи, който се приближаваше към него.
— Кели ме прати да ви намеря с Шимейн, понеже искаше да ви се обадим, че си тръгваме — обясни той на приятеля си. — Още щом излязох от таверната ми се стори, че имаш някакви ядове с тия люде. Трябва ли ти помощ?
— Не, освен ако можеш да осигуриш на тези добри хора легла за пренощуване — промърмори Гейдж без особен ентусиазъм.
Думите му очевидно изненадаха Рамзи.
— Искаш да кажеш, че трябва да се държа любезно с тях? Та те щяха да ти откъснат главата!
— Да, и още не съм се отказал! — заплашително се обади Шемъс и размаха юмрук към Гейдж. — Тъй че не се мъчи да правиш услуги на моето семейство!
Без да му обръща внимание, Гейдж вдигна Шимейн на ръце. Останала без сили, тя облегна глава на рамото му и затвори очи. Съпругът й се обърна към Шемъс.
— Ако дойдете у дома, сър, ще спите или на пода, или на канапето в салона, защото дъщеря ви се нуждае от леглото си.
— Дъщеря? — възкликна Рамзи и слисано започна да мести поглед ту към работодателя си, ту към възрастния господин.
Гейдж пренебрегна това прекъсване и, макар и неохотно, предложи да осигури подслон на семейство О’Хърн.
— Майката на Шимейн може да спи при госпожа Макгий в стаята на сина ми, ако госпожа Макгий се съгласи да дели леглото си с нея, разбира се. Синът ми ще трябва да спи или при нас с Шимейн, или на земята. — Кехлибаренокафявите му очи се спряха на маркиза и в тях трепна леден блясък. — Ако господин Тейт — той кимна към Рамзи — се съгласи да ви предостави една от стаите в дома си, ще можете да прекарате нощта сравнително удобно. В противен случай, на борда на кораба, който строя, има едно грубо сковано легло и един доста стар дюшек. Старият корабен дърводелец, който работи за мен, обича да полягва на него за кратка следобедна дрямка. Стига да не му пречите да го прави, можете да използвате леглото.
— И къде се намира този кораб? — поинтересува се Морис.
— На брега на реката, на около стотина крачки от къщата ми, където ще бъдат настанени останалите.
— А освен реката има ли друго място, където човек може да се изкъпе?
— Вирът пред къщата. — Гейдж замълча, напълно убеден, че маркизът ще отхвърли идеята. Морис дьо Мерсер очевидно беше свикнал на лукс, а в дивата пустош наоколо много трудно щеше да намери такъв.
— Този вир обитава ли се от змии или други подобни гадини, или и вие сте го използвал за къпане?
Гейдж кимна бавно и със задоволство заби ножа в сърцето на съперника си.
— Двамата с Шимейн често се къпем там.
Тъмните очи на Морис не трепнаха.
— Тогава може би и аз ще се насладя на това удоволствие заедно с Шимейн… след като ви обесят заради убийството на съпругата ви.
Рамзи се сепна и погледна към Гейдж.
— Понеже си зает да държиш жена си, искаш ли аз да го фрасна в лицето или пък да сторя нещо друго?
Морис не отмести поглед от Гейдж, но очите му заблестяха доволно, сякаш точно на това се беше надявал.
— Да разбирам ли, че според вашия приятел вие бихте искал да отмъстите за нанесената обида чрез дуел?
— Никакъв дуел! — извика немощно Шимейн, като вдигна глава от рамото на Гейдж. Прекрасно знаеше, че Морис е отличен стрелец, нямащ равен на себе си при дуелите с пистолети. На практика бившият й годеник бе ненадминат в много области, една от които бяха словесните схватки с хората, които дръзваха да му се противопоставят. Най-голямата му сила беше в оспорването на нелепите аргументи на разни надути лордове пред съда. Той притежаваше завидното умение дотолкова да зашемети противника си с подвеждащи въпроси и намеци, че горкият човек така и не разбираше кога Морис е нанесъл смъртоносния удар, докато не чуеше бурния смях на публиката да изпълва цялата зала.
— Колкото и да ми се иска да ви доставя това удоволствие — усмихна се студено Гейдж, — не виждам защо трябва да споря с вас за Шимейн. Тя е моя съпруга и не възнамерявам да ви позволя да ме убиете, та да предявите претенции към нея след това.