Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— О, Бес! Толкова съм щастлива, че те виждам! Че ви виждам всички! — Тя се засмя радостно и прегърна младата прислужница, която също бе пристъпила напред. — Нола! За бога, какво правиш и ти тук?
Обяснението даде майка й.
— В твое отсъствие аз използвах услугите на Нола, Шимейн, защото моята стара Софи заболя. Но Нола пак ще си бъде твоя, когато те отведем обратно в Англия.
Шимейн се огледа и протегна ръка към Гейдж в безмълвна покана да се присъедини към тях. Баща й и Морис не го изпускаха от очи. Още от пръв поглед този заселник не им беше харесал. Не им се нравеше фамилиарното му отношение към онази, която и двамата тъй силно обичаха.
— Мамо… Татко… Морис… — погледна ги един по един Шимейн, преди да улови Гейдж под ръка и да го придърпа към себе си. — Това е съпругът ми, Гейдж Торнтън.
— Съпруг! — извика Морис. — Но ти беше моя годеница!
Шемъс хвана Гейдж за рамото, завъртя го с лице към себе си и въпреки че заселникът беше с цяла глава по-висок от него, го сграбчи за ревера и го изгледа с цялата ярост, на която е способен един побеснял баща. Дори къдравата му коса, чийто червен цвят бе леко поизбледнял с възрастта, сякаш се изправи от гняв.
— Как си се осмелил да се омъжиш за дъщеря ми без моето съгласие?!
Шимейн притисна разтреперано ръка до гърдите си.
— Татко, недей!
— Вашето съгласие не ми беше необходимо — кратко отвърна Гейдж, хвана китката му и отмести стиснатия до побеляване юмрук от ревера си. — Шимейн вече беше моя.
Морис пристъпи до двамата мъже, чиито погледи проблясваха като шпаги по време на дуел, и обясни на Шемъс:
— Той е човекът, който я е купил — онзи, за когото ни разказа капитан Фич. Убиецът на съпруги, за когото ни разказа боцманът. Очевидно този заселник е принудил Шимейн да се омъжи за нето!
— Не! — смаяно притисна ръце към лицето си Шимейн. Само до преди миг светът й се струваше рай, а ето че сега се превръщаше в същински ад. Тя се обърна умолително към майка си. — Той не е убиец, мамо! Помоли ме да се омъжа за него и аз приех! Защото исках!
Камий бе зашеметена не по-малко от съпруга си, но направи крачка напред и нежно постави ръка на рамото му.
— Средата на пътя не е най-подходящото място да разискваме този въпрос, скъпи. Трябва да потърсим някое по-уединено място стая в някоя странноприемница, например.
— Простете, мадам — намеси се Гейдж, — но напоследък тук акостираха доста кораби, а в градчето има само една странноприемница. Съмнявам се, че ще се намери място дори за един от вас.
— Но къде ще отидем? — Сега беше ред на майката да се обърне за помощ към дъщеря си. — Толкова сме много, а и идваме толкова отдалеч. Какво да правим?
Шимейн отиде до съпруга си и попита шепнешком:
— Смяташ ли, че госпожа Макгий би се съгласила да ги настани в дома си?
Ако питаха него, можеха да останат да спят на улицата. Но все пак бяха близки на съпругата му.
— Утре може би, но какво ще правят тази вечер, Шимейн? Двамата с теб ще се приберем доста късно. Не можем да измъкнем гостенката си от леглото и да я натоварим със задачата да се върне в града посред нощ и да приеме в дома си хора, които са й непознати. Би било прекалено да искаме подобно нещо от старата дама.
— Няма ли някакъв начин да пренощуват у дома? — меко попита тя. — Може би ти и аз бихме могли да спим на пода…
— За нищо на света не бихме искали да ви пропъдим от собственото ви легло… — прекъсна я Камий, макар изобщо да не можеше да приеме мисълта, че нейното малко момиченце е съпруга на този непознат. Шимейн беше толкова млада, а той… той бе толкова… толкова… Не бе способна да намери подходяща дума, която да изрази чувствата й към заселника. Знаеше само, че той е ни повече, ни по-малко един мерзавец, който се е възползвал от дъщеря й.
— Аз бих искал този негодник да бъде прогонен от леглото на дъщеря ми! — изръмжа Шемъс.
— Предлагам бракът да бъде анулиран — обади се Морис. — Този звяр несъмнено я е насилил да се омъжи за него. Все едно дали Шимейн го признава или не, аз съм убеден, че тя е била принудена да даде съгласието си.
На Шемъс това разрешение на проблема се стори твърде цивилизовано.
— Искам да бъде кастриран!
Шимейн вдигна треперещата си ръка пред устата си и изпъшка:
— Мисля, че ще припадна!
— Мили боже, дете! — извика Камий поразена. — Не ми казвай, че… че си…
— Че е какво? — попита стреснато Шемъс. Нямаше представа каква мисъл гложди съпругата му, но знаеше, че щом тя е разстроена от нея, той със сигурност ще бъде разярен.