Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Брачните клетви бяха произнесени с тихи, смутени гласове, а после, след като ги скрепиха с размяна на халки и плаха целувка, Ани и Колби коленичиха, за да получат благословията на свещеника. Свързани в свещен брачен съюз, те се изправиха и се обърнаха към приятелите си.
— Дами и господа, нека ви представя доктор и госпожа Ферис.
Гостите избухнаха във въодушевени аплодисменти и църквата се изпълни с викове „Честито!“. Гейдж и Шимейн отидоха с Кели и Рамзи да поднесат поздравленията си на двамата младоженци. Просълзена от радост, Ани прегърна своята приятелка и я притисна силно към себе си.
— Мислила ли си някога, че в тая земя ни чака такова щастие, милейди?
— Не, Ани — прошепна Шимейн през смях. — И насън не съм вярвала, че арестуването ми може да ми донесе толкова късмет. От мига, в който Гейдж ме купи и ме отведе в дома си, животът ми сякаш започна отначало. — Тя отстъпи крачка назад и се усмихна на дребничката си приятелка. — Желая на теб и на Колби цялото щастие на света, Ани… И да имате много и прекрасни деца.
Ани хвърли крадешком поглед към Колби и се изчерви.
— Може да ти се стори странно, милейди — нали си имах бебе, — ама съм била с мъж само веднъж в живота си. Притеснявам се, все едно че съм непорочна девица.
Шимейн се усмихна.
— Сигурна съм, че Колби ще бъде мил с теб, Ани както беше мил с Кели, когато израждаше бебето й. Сама видя колко беше внимателен. Можеш ли да си представиш, че би се държал грубо с теб?
Ани поклати глава.
— Не, милейди.
— Тогава не се безпокой.
Като отстъпи встрани, за да позволи и на останалите да поздравят Ани, Шимейн хвана съпруга си подръка и погледна усмихнато сияещото му лице.
— Като гледам Ани, осъзнавам колко съм щастлива.
— И не съжаляваш, че си напуснала Англия, сладка моя? — попита нежно Гейдж, като погали ръката й.
Тя наведе глава, за да преглътне мъчителната буца, заседнала в гърлото й.
— Мъчно ми е за родителите ми. Много ми липсват.
— Когато продам кораба, вероятно ще можем да ги посетим — предложи той. — Би ли искала?
Шимейн кимна радостно, но изведнъж й прималя и тя размаха кърпичката пред лицето си.
— Тук е доста задушно, не мислиш ли, Гейдж?
Гейдж нежно погали лицето й с пръст.
— Бузите ти са зачервени.
— Това е защото ти си до мен — промълви усмихнато тя, вперила поглед в топлите му очи.
— Искаш ли да излезем навън на чист въздух?
— Да, и то веднага.
Чак след като всички се изредиха да поздравяват и да поднасят благопожеланията си на двойката младоженци, Ани успя да намери време и да потърси Шимейн в двора на църквата. Досега тя старателно беше избягвала да говори в подробности за обстоятелствата около своето арестуване, защото спомените бяха твърде болезнени. Но сега вече се чувстваше по-спокойна и имаше нужда да сподели истината със своята приятелка.
— Тази земя и някои от хората, дето живеят в нея, ми дадоха ново начало, милейди. Виж ме сега вече съм омъжена, и мога да тая някаква надежда за бъдещето. — Дребната жена поглади възхитено ръкавите на новата си рокля със загрубелите си от работа ръце. — В Англия никога не съм имала такива хубави дрехи, милейди. Бяхме бедни като църковни мишки, особено след като мама се разболя. Помолих един мъж, дето работеше в аптеката, да ми даде билки, понеже мама наистина беше много зле. Той каза, че ще ми ги даде, ако стана негова. Беше ужасно груб и когато свърши, аз се разплаках. Тогава той се ядоса и ме удари. Каза ми да мълча, каза, че съм била малка уличница, щом съм продала целомъдрието си за шепа билки, и ме изрита навън, без да ми даде нищичко, понеже не съм заслужавала. Аз взех да блъскам с юмруци по вратата и да го моля да ми даде билките, обаче той не отговори. После разбрах, че съм бременна от него. Наближаваше вече да раждам, когато пак се принудих да отида при него, защото здравето на мама съвсем се беше влошило. Той ми се изсмя и каза, че копелето, дето го нося, си било моя грижа, не негова. Толкоз му се ядосах, че го цапардосах по главата с една сопа и откраднах билките. Но додето се върна, мама беше умряла. Нея нощ родих синчето си. В началото се криех, понеже не знаех къде да отида, но бащата на бебето ме видял един ден да прося на улицата и прати да ме арестуват.
Шимейн припряно преглътна сълзите, които напираха в гърлото й, и прегърна нежно приятелката си.
— Каза ли на Колби за всичко това?