Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Колко предвидливо от твоя страна, скъпа моя — промърмори Гейдж и я целуна нежно по челото. Пръстите му бавно се плъзнаха по копринената кожа на гърдата й до твърдото, изпъкнало зърно. Изведнъж той пое дълбоко дъх и рязко дръпна ръката си, отстъпвайки крачка назад. Но опитът му да овладее обзелото го желание бе сериозно възпрепятстван от Шимейн, която протегна ръка назад и гальовно прокара пръсти по набъбналия му член. В слабините му лумна истински пожар. Тя се обърна с блеснали очи и Гейдж й се усмихна. — Да, щом си наблизо, това е неизбежно. Ако Мери Маргарет не чакаше на прага, щях на часа да те грабна в прегръдките си и да те любя.
— Поканата остава в сила, любов моя — прошепна Шимейн.
— По-късно непременно ще се възползвам от нея — увери я Гейдж и се отправи към вратата.
Отвън, в салона, той се спря за момент и се насили да мисли за нещо различно от красивата си съпруга, за да охлади пламналото си желание и да възвърне самообладанието си, преди да е пуснал госпожа Макгий да влезе. Когато отвори входната врата, Мери Маргарет го поздрави с усмивка и се обърна, за да се помаха за довиждане на Гилиън, който я бе докарал до тук с лодката на баща си.
— До утре — извика тя на младежа.
После се извърна отново към домакина, огледа го от глава до пети и кимна одобрително. Смокингът, панталоните и жилетката на официалния му костюм бяха от тъмносиня коприна, която прекрасно подхождаше на снежнобялата риза с дантелено жабо.
Гейдж се поклони с усмивка и с елегантен жест на ръката я покани да влезе.
— Добре сте дошла в нашия дом, милейди.
Мери Маргарет пристъпи вътре.
— Хм, красавецо, виждам, че от последния път, когато те видях, не си загубил нито грам от хубостта си. Даже сега си се пременил много по-добре.
— Баща ми ми го даде — призна Гейдж, като поглади с ръка скъпия костюм. За толкова години почти беше забравил хладния, ласкав допир на коприната. Каза, че вече не му става, защото бил напълнял, но това не е вярно. Изглежда точно такъв, какъвто го помня.
— Тогава приеми дрехите като подарък от един любящ родител — меко го посъветва вдовицата.
Гейдж се усмихна замислено.
— Никога не съм смятал баща си за любящ родител, но предполагам, че сега ще трябва да променя мнението си — нали рискува живота си, за да ме спаси.
Сините й очи заблестяха.
— Липсвах ли ти? — попита тя, като наклони кокетно глава.
— Ужасно много! — отвърна със смях той и отиде да донесе малкия й куфар от верандата.
В това време Мери Маргарет се огледа наоколо.
— Къде е хубавата ти жена? Ами Андрю? Той пък къде е?
Гейдж махна с ръка към тавана.
— Андрю е горе с дядо си. Можеш да се качиш и да се представиш на баща ми, ако желаеш. Шимейн не излезе да те посрещне, защото още не е готова и има нужда от помощта ми. — Той пристъпи към вратата на спалнята. — Ще занеса това в стаята на Андрю. Вкарах вътре едно по-голямо легло за теб, така че ще сложа куфара до него.
Мери Маргарет беше вдигнала поглед и се бе заслушала в дълбокия, приглушен мъжки глас, който идваше откъм тавана. Звучи приятно, помисли си тя, но усети, че Гейдж я наблюдава, затова побърза да го погледне и да попита:
— Сигурен ли си, че няма да преча на Андрю, като преспя в неговата стая?
— Той ще се радва на компанията ти — увери я Гейдж. — Откакто издигнахме стената, се чувства малко самотен.
— Хлапето скоро ще си има братче или сестриче — отбеляза Мери Маргарет, като го стрелна със засмян поглед. — Така няма да се измъчва, че е самотно.
Гейдж се ухили и вдигна вежди.
— Ето кой дебне кога ще се надуе коремът на Шимейн — насмешливо каза той и сви рамене. — Ще трябва да ни дадеш малко време, Мери Маргарет.
— Мигар вече не ви дадох достатъчно, мошенико! — възкликна тя през смях. — Колко още искаш?
— Не знам… Месец-два, а може и повече.
Вдовицата махна пренебрежително с ръка.
— Явно само си губиш времето — инак щеше да знаеш дали жена ти вече не е трудна. — Изведнъж тя го изгледа подозрително. — Но пък ти винаги си си бил потаен, Гейдж Торнтън. Сигурно знаеш всичко, ама ще си траеш, додето на Шимейн почне да й личи.
— Мислиш ли, че бих запазил нещо толкова важно в тайна от теб? — засмя се сърдечно Гейдж.
Мери Маргарет изсумтя.
— Естествено, нали те знам какъв си дявол.
С тези думи тя се усмихна и се запъти към задния коридор, но внезапно си спомни нещо и се обърна отново към Гейдж, който тъкмо бе стигнал до вратата на стаята си. Не й се искаше да носи тревожни новини в дома му толкова скоро след сблъсъка с Хорас Търнбул, но смяташе, че приятелите й трябва да знаят.