Първият крал на Шанара

ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Беше късен следобед и светлината вече бе сивкава и неясна в кабинета на лятната къща на Балиндарох, където Джърл Шанара разглеждаше картите, разгърнати на масата пред него. Дъждът навън продължаваше. Пораждаше чувството, че не е спирал да вали от седмици, макар че кралят на елфите добре знаеше, че не е така и това усещане е рожба най-вече на сегашното състояние на духа му. Просто му се струваше, че всеки път, щом погледне навън, все вали. А днешният дъжд беше по-силен от обикновено. Носеше го западният вятър, който шибаше клоните на дърветата и разпиляваше листата им като ивици от накъсана хартия.

Джърл вдигна поглед от картите и въздъхна. Можеше да намери някакво утешение във факта, че лошото време ще затрудни повече маневрирането на армията на Господаря на Магията, отколкото неговата. А освен това, войската на чудовището беше много по-тромава — огромен, извиващ се звяр, обременен с товари и обсадни машини. Тя можеше да изминава най-много по дванадесет мили на ден, и то при добро време. Северняците бяха стигнали Стрелехайм преди три дни и го бяха прекосили само до поречието на Мирмидон. Това означаваше, че имат поне два дни път до Рен. Елфите, от друга страна, вече бяха заели позиции. Предупредени от съгледвачите, вече от повече от седмица знаеха, че Северната армия приближава към тях, така че имаха достатъчно време да се подготвят. Още щом присъствието на врага бе засечено, елфите се досетиха какъв ще е подходът им за завладяването на Арборлон. Най-лесният и пряк път към западната земя беше през Рен. Голяма армия трудно щеше да мине през който и да е друг път, затова щеше да им се наложи да атакуват столицата на елфите откъм най-добре укрепените й позиции. От север, запад и юг Арборлон бе защитен от планини, скали и Пеещия ручей. Единствено от изток нямаше естествена защита. Най-стратегическата позиция за защитниците беше долината Рен. Ако не успееха да я удържат, пътят към Арборлон щеше да остане отворен.

От картите можеше да се разбере само толкова. Джърл ги съзерцаваше повече от час, но не можа да научи нищо ново. Елфите трябваше да удържат Рен срещу евентуална атака на Северната армия или бяха загубени. Средно положение нямаше. Нито пък си струваше да се обмисля вторична защитна линия. За него, като командващ на елфическите войски, всичко това правеше избора съвсем ясен. Оставаше само да се определи тактиката. Елфите щяха да защитават Рен, но как точно? Колко дълги трябваше да са позициите им, за да забавят първоначалната атака? Колко пъти щяха да могат да ги отблъснат? Какви защитни мерки трябваше да предприемат срещу заобиколен удар от по-малка сила, която можеше да проникне през гората? Какъв трябваше да бъде бойният им ред, та да устоят на пет пъти по-многобройна войска и на обсадните машини, които северняците бяха събрали по пътя си на запад?