Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Когато битката се разгори, освободи душата ми, като счупиш стъкленицата.
— И какво ще стане?
— Ще бъда свободен, а демонът, чието тяло контролирам, ще бъде унищожен. Но ако тази стъкленица не бъде счупена, всеки демон, който я намери, ще може да продължи плена ми.
Пъг кимна, взе стъкленицата и я прибра във вътрешния джоб на халата си.
— Времето изтича — рече велемъдрият. — Хайде.
Минаха бързо през няколко коридора до една просторна зала, където се бяха събрали няколко демона. Във въздуха висяха два разлома, само на няколко метра един от друг, а между тях се движеха тромаво странни изгърбени и загърнати в плащове фигури. Демоните не ги забелязаха.
— Какви са тия? — попита Ханам.
— Познавам ги — каза Пъг. — Това са шангри, наречени още Панат-Тиадн, създания, с които си имах работа веднъж. Живеят на един свят, наречен Тимири, където магията е солидна работа — произвеждат я с машина и воля. Може би са роднини на пантатийците. Все още не знам каква е ролята им във всичко това.
— Какво правят?
— Отместиха двата разлома! — възкликна Пъг. — Искат да отворят пряк път от демонското селение до Мидкемия!
— Значи Маарг скоро ще премине.
Един демон се обърна, видя ги и нададе тревожен вик. Ханам не се поколеба, а се хвърли върху създанието. Но вместо да се вкопчи в съществото, което се приведе ниско, изпънало ръце напред в очакване на атаката, той го прескочи и сряза гърлото му с нокът.
Един демон, по-голям, отколкото Пъг можеше да си представи, че е възможно, се обърна и извика:
— Дръжте го!
— Тугор! Предизвиквам те! — кресна Ханам. — Излез и умри!
Другите демони отстъпиха. Пъг не разбра дали го пренебрегнаха заради предизвикателството, но за всеки случай се направи на невидим.
Ханам и главатарят на Маарг се изстъпиха един срещу друг. Пъг веднага забеляза, че Ханам беше прав — в една честна битка Тугор бързо щеше да унищожи по-малкия демон. Но това, което главатарят не разбираше, беше, че срещу него е застанал един велемъдър, а не просто по-малък демон, и че това същество е готово да умре.
Пъг притича до двата разлома и се опита да ги разгадае. Двете тътрещи се същества не обръщаха внимание на демоните и работеха като автомати над двата разлома. Когато преди години Пъг за пръв път се сблъска с тези същества, беше разбрал, че са почти безмозъчни слуги на неведома тъмна сила, техници в магията, умни в способността си да придадат стабилна форма на невидимата сила, но не притежаващи силен интелект. Тогава се оказаха слуги на други — и ето че отново бяха нечии слуги.
Пъг отново посегна към познанието, което беше заключено в ума му, и с интуицията си долови, че тези същества служат на някаква по-могъща сила, криеща се зад цялата тази лудост. И разбра, че ако се задълбочи прекалено в тяхната роля, рискува да се разсее.
Поради което просто зашемети двете същества и ги пусна да паднат на пода.
Огледа бързо разлома към демонското селение и разбра, че е достъпен по всяко време. Реши, че Маарг, великият им владетел, чака най-спокойно, докато главатарят му отвори разлома към Мидкемия. След което лесно щеше да премине в тучния, пълен с живот свят, без да се спира за дълго в Шила.
Пъг се обърна да огледа другия разлом с мисълта, че ако Маарг стигне до Мидкемия, може би ще се натъкне на неприятна изненада, ако Джакан се добере до Камъка на живота.
Писъци на болка и гняв изпълниха залата, щом Тугор се счепка с Ханам.
Пъг се постара да не обръща внимание на двубоя, защото знаеше, че всяка секунда е от значение. Погледна мидкемийския портал и се увери, че шангри са на ръба да пробият преградите, вдигнати от другата страна. Намесата му беше предотвратила това.
После едно смразяващо присъствие зад него го накара да замръзне на място. Глас, от който чак костите му изскърцаха, каза:
— Я да видим кой е тук?
Пъг се обърна и се взря в лицето на ужаса.
Лице, голямо колкото на дракон, му се облещи през разлома.
За миг Пъг се слиса, защото видя разлом, прозрачен като прозорец — приличаше на дупка в стената между два свята, но това слисване продължи по-малко от секунда, защото онова, което се изправи срещу него през прозрачния разлом, изискваше пълното му внимание.
Докато другите демони изглеждаха мускулести и силни, Маарг просто беше огромен. Виждаха се провиснали челюсти на лице, голямо цели осем стъпки от челото до брадичката. Огън гореше в ямите на очите му и от него се излъчваше зло, като видимо петно черен дим. Лицето на съществото изглеждаше слепено от кожите на живи същества, които продължаваха да мърдат и да се гърчат в агония. Едно лице, сгърчено от ужас, се подаде от дясната буза на Маарг и запищя беззвучно, докато една хилава ръка търкаше дясната му джука. Подробностите от различните тела, погълнати и въплътени в демонския крал, се отличиха, щом съществото пристъпи през разлома да огледа Пъг.