Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Н-не можете да направите това! Баща ми е на осемдесет години. Това куче е всичко, което има.
— Това куче беше всичко, което има — каза Бепи категорично. — Нали ви казах. Въпросът беше дали баща ви или кучето. И двамата искаха да дойдат с нас. Първо ще накълцаме скапания помияр, а после може да направим същото и с баща ви.
— Господин Менесиеро, аз живея с баща си… Само тримата сме. Купих му кучето преди пет години. То е всичко, което имаме. Не съм женен, нямам деца. Баща ми е стар и болен.
— Точно затова не е зле да станете сериозен — каза Бепи, докато взимаше една запалка и я щракаше, за да запали пурата си. — Вижте, господин Вайсман, ние знаем всичко това. Знаем, че имате само кучето. Знаем даже от кой магазин сте го купили — „Глезеното пале“ в Стейтън Айлънд. Знаем и в кое гробище в Нюарк ще отиде. Нужно ли е да бъда толкова болезнено откровен, или ще се споразумеем?
— Трябва да си получа кучето! — кресна панически Вайсман. — Върнете ми кучето! Държа да си получа кучето или ще отида в прокуратурата. Покажете ми кучето! — продължаваше да настоява истерично той.
— Але, донеси помияра — нареди Бепи.
Але стана мудно и излезе от стаята. Върна се, гушнал в прегръдката си булдога, и го погали.
— Mommaluca!56 — кресна Бепи и продължи на италиански: — Стига си галил тоя проклет пес. Би трябвало да създадем впечатление, че ще го убием, а ти го прегръщаш.
Объркан, Але внимателно го пусна на пода. Всички, с изключение на Вайсман, се засмяха на нежните и несръчни движения на Але, който грейна в усмивка.
— Да не мислиш, че ще направя нещо лошо на това куче? — прошепна той на Алън. — Погледни го колко е хубаво. Виж му физиономията и как е изплезило език.
Алън обърна очи.
— Знам, Але, обаче стига вече си приказвал за това куче.
Когато Вайсман видя кучето си, скочи от стола, прегърна го и проплака:
— Ще участвам. Ще участвам, бройте ме и мен. Всички ще се пенсионираме заедно. Прави сте. Хайде да подпишем сделката. — Не спираше да целува кучето. — Дарен — изхленчи той, — добре ли си?
— О, така ли му е името? — каза Але. — Нахраних Дарен със сурово телешко. Хареса му. Цяло кило излапа.
Шест седмици по-късно „Джей Пи Джей Корв“ напълни всичките си магазини с изделията на „Интернешънъл Амекс“. Продажбите вървяха добре. Акциите на „Интернешънъл Амекс“ започнаха да се покачват благодарение на подшушнатата информация, че се водят преговори за подписване на петгодишен договор. Господин Вайсман извличаше изгода както от едната, така и от другата страна на сделката. Директори и високопоставени служители на фирмата го хвалеха, че е доставил такава продаваема стока. Говореха, че ще го повишат в ранг на вицепрезидент.
Бепи бе на вечеря с ръководители на „Джей Пи Джей Корв“, включително президента и вицепрезидента. Той предпазливо, но уж случайно и небрежно им намекна да си купят акции на „Интернешънъл Амекс“.
— Скоро ни предстои една изключителна сделка в Мексико и Канада, която ще повиши акциите на фирмата ни.
Те налапаха стръвта като акули.
Беше си направил сметката, че ако изкупят акциите, ще покровителстват фирмата му на всички фронтове и ще се отнесат благосклонно към един петгодишен договор. Те схванаха намека за акциите и закупиха няколко хиляди. Бяха заложили много и това служеше на Бепи като застрахователна полица.
По-късно същата седмица Вайсман се обади на Алън:
— Искам да ти благодаря, Алън, че ми даде възможност да участвам в тази фантастична сделка. Резултатите са чудесни.
— Недей да благодариш на мен, Вайсман. Благодари на Дарен, защото, ако не обичаше това куче толкова много… следващата точка от дневния ред беше да ти се направи пардесю от цимент.
Дошло бе време да се изпълни желанието на Шаги Голдберг. Алън бе дал на Бепи цялата необходима информация за акцията, която трябваше да се проведе в Сан Франциско. Направиха една среща, на която Бепи си поговори с Бен и Але Хоп.
— Ето ви снимката и адреса му. Искам вие да свършите тази работа и това да стане още тази седмица. Преценете какъв инвентар ще ви трябва и се пригответе.
— Готово, Беп. Смятай работата за свършена — каза Бен.
— Направете го така, както вие прецените, Бен. Разбрахме ли се? Искам да се оправите без мен. Заминете утре за Калифорния. Проучете снимката, къщата и колата, която кара. Проучете ги добре. Работата струва двеста хиляди, в които влизат и разходите. Аз ще задържа петдесет хиляди, а вие ще си разделите сто и петдесет. Ударът е лесен и се заплаща добре. Човекът е съвсем обикновен.
56
Рогач (итал.). — Б.пр.