Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
В три часа спря една кола. Шантавия Майки отвори вратата на ресторанта и вътре влезе Джоуи Ди, окичен с диамантени пръстени и разкошно кожено палто. Приятелката му беше облечена в палто от норки. И двамата имаха приятен загар.
— Какъв помияр беше, а сега прилича на барон — провикна се Маймуната. — Добре дошъл! Я го вижте! Май си живее доста добре, а? Сабу е стигнал далече, а, приятели? Няма вече Вира, няма найлонови торбички за пазаруване.
Джоуи се усмихваше, ръкуваше се и прегръщаше всеки. Шейла се показваше като на ревю и се набиваше в очите на всички мъже, разтваряйки небрежно палтото от норки, за да демонстрира едрите си гърди и прелъстителни бедра.
— Значи това са момчетата от опасния квартал на Ню Йорк? — каза Шейла и се усмихна на всички. — Радвам се да се запозная с вас. Толкова съм слушала за вас, момчета!
— Ние също много сме слушали за вас — обади се Маймуната.
— Така ли? — попита тя и се приближи към него, но оглеждаше цялата група.
— Чух, че Джоуи живее във вила — подхвърли Малкия Паули, втренчил поглед в Шейла.
Тя огледа Паули от горе до долу.
— Точно така е. Даже има легло персон и половина — отговори тя, седна и кръстоса краката си така, че да му покаже всичките си съблазнителни принадлежности.
— Ти също можеш да имаш вила, ако поискаш, Паули — намеси се Бепи и го погледна строго. — Харесай си някоя в Спениш Харлем55 и фирмата ще ти я купи. Съгласен ли си?
Паули разбра намека и извърна втренчения си поглед от Шейла.
— Да — прошепна Шейла на Паули. — Намери някоя там. Страшно си падам по латиноамериканските вили. — После извърна глава в характерния си закачлив стил.
— Колко ви е приятно на всичките! — отекна гласът на Дана в цялата стая. Тя и Джина бяха застанали на вратата.
Тъкмо щеше да направи някакъв коментар за разголения крак на Шейла и Бепи рязко я прекъсна:
— Защо не отидете да разгледате витрините, Дана? Вземи Джина със себе си. Разходете се по улицата няколко минути. Ей сега ще ви настигна. След малко имаме среща с Дебелия Арти на коктейл и вечеря.
Инатът в Дана не искаше да се предаде толкова лесно. Тя продължи да упорства, но на тих глас, който само Бепи можеше да чуе:
— Коя е тази? Това ли е еврейката, която се събличаше в Мексико?
— Знаеш коя е, затова не прави циркове. Ясно ли е? — отговори й Бепи. — Не се притеснявай от това момиче, то е с Джоуи.
— Аз да се притеснявам от нея!
— Да, ти! — погледна я свирепо той. — Изведи сестра си на разходка и виж дали още ти харесва онази кристална ваза, която купи и продължава да стои в колата.
Дана познаваше характера на Бепи, затова предпочете да се откаже, докато все още имаше някакъв аванс. Подкани с жест Джина и двете излезнаха наперено от ресторанта.
Когато приключи с работата си, Бепи помоли да го извинят, че ще отсъства от честването на завръщането и отиде при Дана и Джина навън.
— Тази еврейка ще създава неприятности — подхвана отново Дана, докато пътуваха с колата към ресторанта.
Бепи не пожела да й отговори.
Когато пристигнаха, Бепи се извини за закъснението. Дебелия Арти и жена му вече опитваха от вносните сирена, щафети салам и вина от Италия. След сделката с колите Арти и Бепи бяха станали големи приятели и често вечеряха в различни ресторанти из Ню Йорк. Както обикновено, началото на вечерта премина в ядене и разговори за италианската кухня и за пари — най-вече за пари. Любимата тема на Арти. Освен това не пропусна да изтъкне пред Бепи, че държи изобилие от политици в джоба си. Разтваряйки сакото си и слагайки ръка на сърцето си, Алън заяви:
— Банката има изключително добри връзки в Ню Йорк и Джърси. Ако някога ти потрябват, те са на твое разположение.
— Това е приятна информация — отвърна Бепи. — Слушай, в скоро време се очертава една сделка и очакваме акциите на „Интернешънъл Амекс“ да се покачат на двайсет или трийсет долара за бройка. Не е зле да вземеш сериозен дял от акциите ни. От тази сделка ще спечелим много.
— Сделката уредена ли е вече?
— Не, но скоро ще бъде. Спокойно можеш да си купиш акциите още сега или до края на този месец. До една година ще се превърнат в състояние.
— Добре — съгласи се банкерът. — Утре ще купя десет хиляди, може би двадесет хиляди акции.
— Купи колкото искаш. Ще ти донесат печалба.
55
Беден латиноамерикански квартал в Ню Йорк. — Б.пр.