Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Иска ли се нещо по-нестандартно от нас?
— Да, само едно. След като го пречукате, отрежете му чепа и топките и ги изпратете по пощата на адреса на тази жена. Внимавайте с отпечатъците. Разбрахте ли?
— Като подарък ли искаш да му опаковаме шишарките? — пак попита Бен.
— Не. Сложете ги в обикновена малка кутийка. Клиентът ни държи да го направим точно така. Плаща голямата сума заради шишарките. Съгласих се, така че уговорката си е уговорка.
— Знаех си, че ще е нещо повече от обикновено убийство. Абе какво стана с простичките поръчки, при които се иска само да стреляш и да изчезнеш? — оплака се Бен.
— Намират се. Искаш ли такива, Бен? За тях се плаща по десет-двадесет, а не седемдесет и пет хиляди. Вие получавате максимално заплащане за една елементарна поръчка. Трябва да утрепете един тъп негър. Ама ти що за глупости ми дрънкаш? Де да имах време аз да я свърша. Това е разкошна надница. Можех да прибера сто двайсет и пет бона. Щях да платя на Але седемдесет и пет и двамата щяхме да сме доволни. После щяхме да си починем три дни във Вегас и да си направим празненство от едно погребение. Ако не го искаш, върни се в погребалното си бюро и тъпчи с восък физиономиите на мумиите. Аз ще изпратя Маймуната с Але Хоп.
— Защо се стягаш сега? — попита с отбранителен тон Бен. — Само се шегувам.
— Слушай, Бен, доста неща са ми на главата и нямам време за майтапи с теб. Ще ми се да можех да отида като едно време и да си изпълня поръчката, но сега сме затънали до ушите в бизнес. В голям бизнес. Трябва да бъда тук, за да получа договора от „Корв“. По тази сделка сроковете са решаващи. В деня, в който го получа, трябва да го подпиша и в същия ден ще бъдат обявени цифрите. Трябва да бъда тук, когато акциите скочат нагоре, и да продадем фирмата си на голям конгломерат за много пари. Не искам да говоря повече за това. Имаш поръчка, отиди и свърши каквото трябва. Ти си професионалист, така че върви да си гледаш работата. Докладвай ми, след като приключиш. Използвай ръкавици и бъди внимателен. Не ми се обаждай по телефона. Желая ви успех.
Той целуна хората си по двете бузи.
Але прегърна още веднъж Бепи и прошепна:
— Ей, Беп, спомняш ли си оня китаец, Джими Лий? И оная нощ, когато ядохме агнешки главички? Тогава си отмъстихме за Маймуната, нали, Беп? Ония гадове пълзяха като змии, когато ги ударихме. Приличаха на змии, нали, Беп?
— Да, спомням си.
Те се усмихнаха при спомена за един абсурден момент, който бяха преживели заедно.
— Да — продължи Але. — Още ги виждам пред очите си тия змии. — След това бързо смени темата. — Харесва ми новата ти кола, Беп. Красавица е. Страшно ми харесва. Със здраве да я караш. Ще ти намеря едни рога да си ги закачиш на предната броня. Те са за късмет. Гонят дяволите.
— Харесваш колата ли? Тогава е твоя още щом се върнеш. Твоя е, подарявам ти я.
— Само се шегувам, Беп. Не искам да ми даваш новия си кадилак. В Бруклин само босът кара кадилак. Просто исках да кажа, че ми харесва. Това сребристосиво е разкошен цвят.
— Твоя е, Але. Току-що ти я подарих. Вече взех решение. Никой няма да я кара, докато се върнеш.
— Знаеш правилата, Беп. Никой от другите мафиоти не позволява на хората си да карат кадилаци — само бюици и олдсмобили. Нямам право.
— Да, обаче… ние нямаме такива правила в нашата банда. Така или иначе ти ще караш кадилак. Току-що ти го дадох. Вече си негов собственик. Да не говорим повече по въпроса.
Але Хоп се усмихна.
— Ти си ненормален, Беп. Това знаеш ли го? Благодаря. Като се върна, и аз ще ти купя един.
— Свършихте ли с тези глупости? — намеси се Бен. — Имам работа. А вие двамата ме разплакахте.
— Добре, върви да свършиш каквото трябва — каза усмихнат Бепи на Бен. — И да го направиш както трябва, нали, Бени?
На другия ден двамата пристигнаха в Калифорния. Бен, който обичаше да командва, се държеше като бос. Разучиха района, за да могат да се измъкнат бързо, когато приключат. Накрая, след два дни чакане, видяха за кратко своя човек, когато излизаше от къщата си.
Бен изложи плана си. Задачата на Але бе да го сграбчи и да го държи. След това Бен щеше да го намушка няколко пъти. Умреше ли, щяха да му направят операцията.