Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Къде е трупът на Але?
— Още го държат в калифорнийската морга. Сестра му отиде да го разпознае. Накарахме я да го обяви за издирване, за да ориентираме полицията. Онази нощ Бен е прибрал всичките му документи. В полицията очакваха да им върнат отпечатъците от пръстите. Сестра му е много разстроена, а майка му изобщо не знае. Не сме й казали.
— Господи, това ще й се отрази много зле.
Когато влезнаха в къщата, Дана ги прегърна и двамата.
— Много ми е мъчно за Але Хоп. Още не мога да повярвам, че е умрял. Цял ден си мисля за него и съм като болна — каза тя. — Беше като член на семейството ни. Децата го обичаха. — Обърна се към съпруга си и продължи: — Бефино, ами ако беше ти? Моля те, Бефино, помисли си. Замисли се какво правиш. Трябва да мислиш и за близнаците. Вече нямаш нужда от такива мръсотии.
Бепи погледна Алън и след това Дана.
— Стига глупости, Дана. Знаеш, че трябва да правя това, което правя.
— Не, не трябва!
В този момент, докато Дана се молеше, в стаята влязоха Рене и Патси. Те прегърнаха баща си и Алън и се разплакаха, още щом заговориха за Але Хоп. Толкова години той се бе държал изключително топло с децата, като приятел великан. Много често ги бе гледал като бавачка и си бе играл с тях. Той ги беше научил да играят на дама и шах.
Дон Емилио пристигна след вечерята да поднесе съболезнованията си. Беше много разстроен от неудачното решение на Бен. Постоянно повтаряше все един и същи въпрос към Бепи:
„Не знаеха ли, че тия чернилки са бързи? Най-добре е да ги трепеш с автомат. Никога не се допирай до черна маймуна. Винаги действай по най-лесния начин. Стреляй ги от три метра. Прави ги на кайма. — Повтаряше и повтаряше. — Никога не ги доближавай. Прекалено са бързи за нас.“
След няколко дни тялото на Але бе докарано в Бруклин и изложено за поклонение от страна на роднини и приятели. Една неочаквана смърт в малък и познаващ се квартал като Бей Ридж пробужда симпатии към починалия. Забравят се всякаква злоба и неприязън. Оказа се, че Але Хоп е бил симпатичен на мало и голямо и всички семейства между Мот стрийт и Бат авеню засвидетелстваха уважението си.
Кола след кола спираха пред гробището „Марчела“. Групата на Менесиеро стоеше отпред и приемаше съболезнования. Предпочетоха да стоят отвън и мълчаливо да дишат чистия въздух, отколкото миризмата на цветя да пълни дробовете им със скръб.
Маймуната наруши тишината, заговаряйки за Бен.
— Тоя скапан Бен е пълен въздух! Претендираше, че е голям професионалист. — Крачеше в кръг, удряше токове в тротоара и продължаваше да нарежда: — Ега ти професионалиста! Той уби Але. Как така големият мъж от Стейтън Айлънд допусна да се случи това?
— Не бързай да съдиш толкова лесно Бен — прекъсна го Бепи. — Винаги е бил с нас, когато ни е трябвал. Провали се, но винаги е бил почтен с нас.
Бепи се стараеше да запази мира и част от достойнството на Бен.
— Айде бе, така ли? Тогава защо не е тук с нас? Мястото му е точно тук, да отдаде последна почит на Але Хоп! — повиши глас Маймуната.
— Всичко ще се оправи, Маймун. Не се притеснявай. Бен страда повече и от нас. Той също обичаше Але.
През следващите дни Бен потъна в пълно уединение. Никой не го бе виждал след смъртта на Але.
— Горкият Бен — подхвърляше често Бепи, докато седяха и разговаряха в клуба. — Жал ми е за него. Повярвайте, той страда по-зле и от нас. Беше изключително горд дребосък, а сега сигурно не може да се понася. Знам, че Бен е взел лошо решение. Загубата на Але Хоп ни струва скъпо. Обаче Бен продължава да ни е верен приятел. Не бива никога да губим уважението си към своите хора. Убеден съм, че лоялността му не подлежи на съмнение.
Обаче не го потърси повече.
Два месеца по-късно, докато вечеряха, Дана каза:
— Не е лошо да се обадиш на Бен. Накарай го малко да се разведри. А, Бефино? В края на краищата той ни е съсед. Не ми изглежда добре. Ходя на пазар с жена му. Виждам, че е разстроена, но и двете мълчим.
— Така и трябва да бъде — отвърна й той. — И двете не знаете нищо. Затова и няма какво да коментирате.
— Но той отдавна е и твой приятел. Не можеш да го съдиш прекалено жестоко. Вероятно и той страда. Вече никой не иска да го види. Даже не се разхожда по плажа като преди.
Бепи издуха кълбо дим от пурата си и не й отговори.
Договорът с „Джей Пи Джей Корв“ бе подписан. Общественото му оповестяване бе пресметнато така, че да провокира истинска надпревара в купуването на акции. Пазарът реагира бързо и цената им на „Уолстрийт“ стана неудържима. Всички говореха за шампиона на деня — „Интернешънъл Амекс Корпорейшън“. Дон Емилио направи милиони от сделката; Вайсман също стана милионер; президентът и вицепрезидентът на „Корв“ увеличиха инвестициите си повече от два пъти. Всички празнуваха.