Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Ти да не си се побъркал? — запротестира Але. — Защо ни трябва да държим тоя великан? Защо не го гръмнем и после да му го отрежем? Дай да си намерим пистолет или даже пушка — предложи той. — Защо изобщо трябва да го пипаме? Той е цял гигант. Що за нападение ще е това?
— Сериозно ли говориш? — попита Бен. — Ако стреляме, даже и да е през нощта, ще привлечем прекалено много хора наоколо. Как ще имаме достатъчно време да го оперираме? Въобще не бива да вдигаме шум. Трябва да действаме тихо, за да успеем. За тия шишарки ни е необходимо време. Разчитай на мен, Але. Знам какво правя. Действам бързо с ножа.
— Трябваше да поръчаме да ни осигурят заглушител, щом те е страх от шума — възрази Але. — Бепи отдавна щеше да предвиди всичко това. Наистина ли искаш да го убиеш с нож? Според мен е неразумно. Видя ли го, като тръгна по улицата? Голям е като баскетболист.
— Защо се притесняваш толкова? Направил съм сума ти покушения и никога не съм имал проблеми. Попитай Бепи. Той беше с мен в Ню Орлиънс. Аз съставям плана според случая. — Бен не желаеше да промени решението си.
Але замълча и се опита да обмисли положението. Бяха паркирали на улицата и чакаха човека си да се върне вкъщи. Слънцето вече бе залязло и мракът се сгъстяваше.
Към два часа след полунощ жертвата най-после се завърна.
— Той пристигна! — извика Бен. — Това е неговата кола. Търси място да паркира. Сграбчи го веднага щом се покаже, докато още е наведен, та да не разбере какво става. Да тръгваме бързо.
Обектът на покушението вече излизаше от колата. Закъснели бяха с няколко секунди. Але го сграбчи в мечешка прегръдка, но в същото време, като гигантска змиорка, човекът се измъкна с едно движение от хватката му и го прободе със свой нож в гърдите. След това се отдръпна и побягна с лекотата на сърна. Ножът остана да стърчи от гърдите на Але Хоп.
Той се строполи на земята и остана да лежи, губейки много кръв от раната, която приличаше на пряко попадение в сърцето. Изправен над него, с неизползван нож в ръка, Бен вида, че Але е почти мъртъв. Станало бе толкова бързо, че не можеше да повярва.
С широко отворени очи, Але прошепна тихо:
— Мамо, помогни ми…
Бен го разтърси и опита да говори с него, но той бе умрял страшно бързо.
— Але, стани! — Бен го разтърси отново. — Ставай веднага! Моля те, изправи се. — Очите му се стрелкаха насам-натам. — Огромен глупак такъв. Не ми прави такива номера. Ставай.
Бен се озърна и пъхна ножа в джоба си. След това бързо опразни джобовете на Але Хоп. Призляваше му, като гледаше съвсем неподвижното му тяло. Такъв силен мъж, а бе умрял толкова бързо. Прехапа устни, взирайки се в мъртвия си приятел, и го прекръсти. Мислите му се превърнаха в самоизтезание. Какъв глупав негодник съм! Направих голям провал. Как ще живея със съзнанието за случилото се? Знаеше, че неговият план е причината за смъртта на Але.
Увери се, че в портфейла на Але са документите му за самоличност, защото трябваше да забави разпространяването на информация от полицията за нюйоркска следа в убийството. Никак не му се искаше да го спрат на летището.
Изостави Але Хоп мъртъв на една калифорнийска улица и се върна в Ню Йорк още същата нощ. Трябваше да се изправи с лице срещу Бепи с ясното съзнание как би могъл да реагира той. На сутринта, страхувайки се за собствения си живот, Бен изпи половин дузина хапчета валиум, преди да се яви при Бепи.
— Имам лоши новини — каза бавно Бен.
— Да не искаш да ми кажеш, че сте изпуснали човека си?
— По-лошо. — Бен подаде на Бепи портфейла на Але Хоп. — Онзи уби Але. Але е мъртъв, Беп.
— Какво! Але Хоп? — изкрещя Бепи и скочи от стола. — Приятелят ми от двайсет години? Как, Бен? Как е успял този тип да го убие? Але би могъл да му счупи врата.
— Бепи, този човек беше огромен, истински великан — измънка Бен, треперейки нервно. — Измъкна се от хватката на Але за части от секундата.
— Хватка ли? Каква хватка?
— Але го държеше — каза Бен и извърна поглед.
— А ти какво правеше, Бен? — попита с обвинителен тон Бепи. — Защо не застреля копелето?
— Стана много бързо. С едно движение той се изскубна от прегръдката на Але и го намушка в гърдите. Умря изключително бързо, Беп, ножът сигурно е попаднал точно в сърцето. — Тук той се разрида. — Всичко свърши за секунди.
Крачеше из стаята и стискаше пръстите си, за да не трепери.
— Бен — каза хладно Бепи, — попитах те, защо не го застреля?
— Бях въоръжен с нож, за да не вдигаме шум. Не носех пистолет. Направих страшен провал. За първи път в живота си не носех пистолет.