Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Сигурно Але Хоп е ударил няколко коктейла — предположи Бепи. — Откакто Морано беше тук, почти не сме се виждали с него. Сигурно му е скучно и е започнал да пие прекалено много.
— То май вече си е време. Ще пийнем ли по едно? — попита Алън.
— Чакай първо да надникнем в стаята му — отвърна Бепи.
В апартамента имаше пет спални. Когато надникнаха през вратата на Але, видяха, че светлината на късното следобедно слънце е затулена от спуснатите пердета. В полумрака се чуваше трепетно пъшкане и мляскане на езици по разгорещена плът. Виждаха се два силуета с неясни очертания. Алън и Бепи останаха да гледат в пълно мълчание. Призрачните фигури продължиха представлението, без да подозират за правостоящата публика.
Але седеше в леглото, чисто гол и с притворени очи. Приличаше на шишкав Буда. Между дебелите му бедра се бе наместила гола жена, която го ближеше и смучеше. Толкова се бе разгорещила, че дишаше тежко, скимтеше и лижеше едновременно. Ухилен, Але я галеше по гърба.
Накрая жената не се сдържа. Изправи се и го накара да легне по гръб. След това седна на огромния му пенис и започна да се гърчи, опитвайки всичко възможно да поеме грамадния орган на Але.
При всеки тласък тя изскимтяваше: „О, страхотен мъж. Ти си възхитителен! Ох, Бог да ти прости.“ Тези бръщолевения продължиха известно време. После изведнъж членът на Але се заби в нея толкова дълбоко, че даже Алън и Бепи чуха, видяха и почувстваха набождането. Жената подскочи нагоре, възпряна внезапно от шокиращото усещане, че такъв огромен член е влязъл докрай в тялото й. Гърчеше се в оргазъм и крещеше:
— Ох, господи! Толкова ми е хубаво! Ох, невероятно! Това е оргазъм!
След като се наслади докрай и престана да трепери, тя легна доволно върху него. Започна да се смее тихо, а след това, вече накрая, се засмя високо, много силно, без да подозира, че е на Бродуей с нюйоркска публика.
— Милото ми момче, моля те, люби ме! Още веднъж и още веднъж — шушнеше тя.
— Хайде да се повеселим — прошепна Алън на Бепи.
Той започна да ръкопляска, а Бепи избухна в смях и също заръкопляска. Алън крещеше:
— Браво, браво!
Жената стреснато се смъкна от тялото на Але и падна тежко от леглото, върху дебелия килим на пода. Объркана, тя остана да лежи там, опитвайки се да запази самообладание.
Але Хоп стана от кревата и се поклони.
Бепи възприе това като намек и излезе, макар че не можеше да спре смеха си. Алън го последва, затваряйки шумно вратата, за да ги увери, че вече са сами.
— Вярваш ли на очите си? — нададе вой Алън. — Тази жена сигурно е някоя нимфоманка. Видя ли какво изпълнение направи? Къде я е набарал, да го вземат мътните?
След около час Але Хоп и дамата му излязоха от стаята. Тя изглеждаше като добродетелна, преуморена лелка. Облечена бе в закопчана до яката черна пелерина и боне. Имаше лунички на лицето и беше доста над петдесетте. Кимна с глава и излезе от апартамента, стъпвайки така, сякаш ще й падне задникът.
— Как можа да я намериш пък тая? — попита Алън.
— Подаде ми една брошура на улицата. Рекох й, че трябва някой здраво да я изчука, за да забрави тия тъпи брошури. Тя ми каза, че Господ няма да ме хареса, ако чуе как богохулствам. Вървя подире ми до хотела и все ме наричаше грешник. Накрая й викам: „Добре де, ела да ми прочетеш тая полезна брошурка горе.“ В началото се дърпаше. Затова й викам: „Искаш ли да ми прочетеш брошурата или не?“ Казах й го направо. Тя се нави по въпроса с четенето и тръгна след мен. През цялото време, докато се качвахме с асансьора, ми викаше грешник, ама като влезна тук, забрави, че щеше да ми чете, и си поръча двоен бърбън. Докато приготвях питиетата, все ме опипваше по задника. Накрая си извадих чепа и стана к’вото стана! Тая откачи. Разтопи се като карамел на жар. Не можеше да се удържи. Повтаряше ми, че съм грешник, и ми смучеше чепа. Тая жена е едно от чудесата на света. Вие к’во ше кажете? Прав ли съм, или греша? Кой е грешникът — аз или тя?
— Але — каза Алън, продължавайки веселбата, — замислял ли си се някога да постъпиш в някой цирк? Самият ти си едно от чудесата на света.
— Откъде ти хрумна пък за цирк?
— Але, ти си произведение на изкуството, не си обикновен. Искам да покажа чепа и топките ти на света. Луди пари ще направим. Ти не си нормален, ти си игра на природата.
— Кой е игра на природата? Оная кучка е игра на природата, не аз. Не я ли видя? На това ли викаш нормално? Не видя ли каква смешна шапка носи? Слушай, Алън, имам чувството, че се опитваш да ме правиш на зрелостен.