Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Бен сложи длани на лицето си и се разплака.
— Защо поне не го халосахте първо? Най-напред е трябвало да го цапардосате с тръба, да го замаете здраво. Чак след като го нараниш и замаеш, можеш да го хванеш. По-лесно щяхте да го усмирите. Абсурдно е да правиш опит да държиш такъв голям човек. Като видят, че ги чака смърт, жертвите придобиват животинска сила. Але би трябвало да го задуши с тел, за да го държи в подчинение. Вие какво приложихте? Мечешка прегръдка ли? Би трябвало да имаш приготвен пистолет за в случай, че възникнат непредвидени обстоятелства. Замисълът ти е бил аматьорски. Бен, ти ме съсипа. Але ми беше най-скъпият приятел. Обичах го. С теб е свършено, Бен. Отдай се на проклетия си погребален бизнес. Бъди благодарен, че не предприемам нищо срещу теб заради този случай. Уволнявам те още сега, днес. Старото ни приятелство ме задължава да те оставя жив, а и си ми съсед. Не казвай нито дума. Не ме подтиквай да направя нещо, за което ще съжаляваш. Много сме преживели заедно. Обаче повече никога не се приближавай до мен. Знаех си, че трябва да ти дам план, преди да заминеш. Мислех те за професионалист. Аз сгреших. Аз съм виновен, че Але Хоп е мъртъв — каза Бепи, хапейки пръстите си. — Страшно ще ми липсва Але, много страшно — прошепна той, опитвайки се да възвърне самообладанието си. Бързо промени тона на гласа си. — Ще кажа на Морано още тази вечер — никакви поръчки за теб, каквито и да било. Ти си finito. Не си способен да взимаш верни решения.
Двамата се погледнаха в очите, полагайки усилия да не се разплачат от скръб. Бепи заговори със задавен глас:
— Ти си един безотговорен капут, Бен. Не мога да повярвам, че си подходил по такъв нелеп начин. Какво става с теб, Бен?
— Съжалявам, Бепи. Съжалявам. Аз също обичах Але. Чувствам се отвратително.
Бен направи опит да запали цигара, но ръцете му трепереха прекалено силно.
— Престани да трепериш! Повдига ми се! — изкрещя Бепи. — Спри се! Але Хоп не каза ли нещо, преди да умре? Поне някоя дума.
— Не, Бепи. Той умря много тихо, като истински мъж. — Бен счете, че не е необходимо да утежнява мъката на Бепи, като му каже, че умирайки, Але е викал майка си. — Не мога да спра треперенето. Преди половин час изгълтах шест валиума и не ми помагат.
— Прибери се вкъщи и изпий още дванайсет. Опитай да се самоубиеш. Обаче този път го направи както трябва. Сбогом, Бен — каза Бепи, отпращайки го.
— Сбогом, Бефино. Съжалявам. Повярвай ми, наистина съжалявам.
Децата бяха на училище, а Дана бе излязла на пазар със сестра си. Бепи седя мълчаливо с часове, взирайки се в океана. Мъчеше се да сдържи сълзите си и непрекъснато мислеше за Але Хоп, паднал на улицата, и за времето, което бяха прекарали заедно. Колко предан му беше Але! Сега всичко бе свършено. Ясно му беше, че се занимава с опасен, смъртоносен занаят. Във всеки момент можеше да се очаква да умре или той, или някой от хората му. Но в продължение на толкова много години им вървеше. Никой не бе убит. Никой не бе арестуван. Животът им се подреждаше чудесно — до днес. Как е могъл Бен да измисли такъв нескопосан и глупав начин да ликвидира някого? Тъпият му план бе струвал живота на Але. Точно когато Але най-после започна да се радва на многото пари, изисканите дрехи, новите коли и най-хубавите гаджета, които можеше да срещнеш. При все това, той даваше на майка си предостатъчно пари за семейството. Бепи отново се замисли колко много ще му липсва Але Хоп — най-верният му приятел от повече от двадесет години. Бореше се упорито да сдържи сълзите си, но в часовете след залеза загуби битката.
На другия ден Бепи изпрати съобщение до Шаги чрез Алън, който беше в Ню Йорк: „Следващия път ще работим по друг начин. Съжаляваме за това злополучно забавяне.“
— Шаги разбира, че в тази работа има голям риск. Не бързайте — каза му Алън. — Не ставай роб на гнева си. Бъди внимателен. Не искаме да губим скъпи приятели. Разбираме те, така че постъпи, както сметнеш за необходимо. Моля те, не позволявай наши хора да пострадат. Може би е по-добре да се откажем от цялата работа?
— Не бих допуснал загубата на друг добър приятел заради такава лесна поръчка. Следващия път ще действам сам. Знам какво трябва да се направи. Хайде да отидем вкъщи и да хапнем. Дана и децата ни чакат. Хлапетата се върнаха от училище заради тази случка. Дана им каза. Според мен не биваше да го прави. Сега и те са разстроени. Много обичаха Але Хоп.
Докато пътуваха с колата, Алън попита: