Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Бепи, президентът на фирмата, притежаваше половин милион дяла за себе си, както и акции под попечителство за близнаците и Дана.
Джина беше цялата в слух.
— Абе, зетко, как така не си ми казал да си купя акции?
— Защото вярваш на циганките, ето защо.
— Що за зет си ти? — нацупи се тя.
— О, сега съм ти зет? Преди години бях само хулиганче и боклук, недостоен за сестра ти. Сега най-неочаквано взех, че ти станах зет.
Тя се разсмя. Имаше прекрасна усмивка и голямо чувство за хумор, но беше наивна като малко пиленце по Великден.
— Бъди спокойна — каза й Бепи. — Тази сутрин купих пет хиляди акции на твое име като подарък. Ако искаш още, купи си ги сама. Обади се на някой брокер. Обаче тези акции, които купихме днес, са ти подарък от Дана за новото жилище.
Дана се ухили до уши. Обичаше сестра си и й беше приятно, че Бепи се отнася толкова добре към семейството й. Джина стана рязко и каза:
— Трябва да те целуна за това! Благодаря ти, Бефино.
— Знаеш ли, че си имала много съблазнителни устни? — констатира той с усмивка.
Няколко седмици по-късно Бепи се срещна с Алън Стоун и Вайсман — закупчика на „Джей Пи Джей Корв“. Макар че обясняваше старателно изцяло новия си план на Вайсман, като че ли не успяваше да постигне положителна ответна реакция у него. Закупчикът само седеше, отпиваше от чашата и си гледаше часовника.
Алън забеляза това и каза:
— Мисля, че трябва да обмислите много сериозно това, което се опитва да ви каже господин Менесиеро.
Вайсман му се усмихна хладно, но отказа да поеме ангажимент. Чувстваше се заплашен от присъствието на сътрудниците на Бепи. Това никак не му харесваше, не бе свикнал така. Накрая, полушепнешком и с ехидна усмивка, каза на Алън без заобикалки:
— Да ме сплашите ли се опитвате, господа?
Шокиран от прямия и откровен въпрос, Алън му отговори:
— Чак сега ли го разбрахте? Слабоумен ли сте, или какво? Тези хора не са дошли да си губят времето. Не е зле вече да погледнете сериозно на въпроса. Иначе инатът ви ще се обърне срещу вас.
Това подейства на Вайсман. В погледа му пролича притеснение.
— Господин Вайсман, какво е мнението ви за тази сделка? — попита Бепи. — Бих искал да започнем да работим сериозно.
— Отново ще бъда болезнено откровен с вас, господин Менесиеро — отговори Вайсман, взирайки се в очите на Бепи. — Както казах, нужни са ми сто хиляди акции. Това е цената. Като ще говорим за сериозен бизнес, трябва да говорим и за сериозни пари.
Алън предчувстваше неприятности и нервно пуфкаше кълба дим от пурата си.
— Този човек не помръдва — каза Бепи на висок глас към Алън. След това се обърна към Вайсман: — Ще ви покажа, че съм арабия. Предложих ви десет хиляди акции. Увеличавам ги на петдесет хиляди. Бих казал, че това е сериозна оферта.
— Съжалявам, не мога да го направя — отвърна твърдо Вайсман. — Искам сто хиляди. Това е моята цена.
— Господин Вайсман, не мога да ви предложа повече от петдесет хиляди. Невъзможно е. Но конкретно в този случай ще наруша правилата си. Утре ще ви прехвърля петдесет хиляди акции. След това, ако вие купите двадесет хиляди на пазарна цена, аз ще ви купя още двадесет хиляди и към тях ще добавя подарък от петдесет хиляди долара. Това ще ви осигури вашите сто хиляди акции. Трябва и вие да дадете малко. Аргументът ми за това предложение е, че искам да бъдете ангажиран, и то с част от вашите собствени пари. Чувствам, че така сделката ни ще бъде по-сигурна. Разбирате ли логиката ми?
— Трябва да обмисля подобна инвестиция — каза Вайсман, все още колебаейки се.
— И пак трябва да мислите! Какво още има да обмисляте на такова предложение?
Колебанието на Вайсман вбеси Бепи. Той искаше да постигне споразумението още тази нощ.
— Ще бъда болезнено откровен с вас, господин Вайсман — продължи той. — Докато вие си седите тук и размишлявате, аз държа в плен скапания ви булдог. И ако кажете не на тази сделка, ще му отсечем тъпата глава.
Вайсман се усмихна, все едно че Бепи се бе пошегувал. След това усмивката изведнъж замръзна на лицето му.
— Откъде знаете, че имам булдог?
— Няма значение откъде знаем. Важното е, че го взехме. Не забравяйте това, докато мислите толкова бавно.
— Но той е в Ню Джърси… при баща ми.
— Така си мислите вие. Днес кучето ви се повози на лимузина. Можете да ми вярвате. Малко оставаше да вземем и баща ви.
Очите на Вайсман трескаво огледаха стаята, спирайки се на всеки от седящите мълчаливо и чакащи мъже. Осъзнавайки, че си има работа с много сериозни хора, той започна да заеква: