Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
— Посланието беше написано от Моргенес и се отнасяше за теб, Саймън. — Бинабик погледна момчето в очите. — То уведомяваше моя господар, че си в опасност и пътуваш сам от Хейхолт към Наглимунд. Докторът молеше моя господар да ти помогне — без ти да разбереш, ако е възможно. Пишеше и за още някои други неща.
Саймън беше поразен: това бе липсващата част от неговата история.
— Какви други неща? — попита той.
— Неща, предназначени само за очите на моя господар. — Тонът на Бинабик бе ласкав, ала неотстъпчив. — Очевидно бе, че имаше разлика — не аз, а моят господар бе помолен за услуга от свой стар приятел… ала само аз можех да я свърша. Не беше лесно да се реша, но от момента, в който прочетох бележката на Моргенес, знаех, че трябва да изпълня молбата му. Същия ден, малко преди да настъпи вечерта, се отправих към Ерчестър.
„В бележката е пишело, че ще пътувам сам. Моргенес изобщо не се е надявал, че ще се спаси“. Саймън почувства как сълзите му напират и прикри усилието си да ги задържи с въпрос:
— И как щеше да ме намериш?
Бинабик се усмихна.
— С усърдието на канук, приятелю Саймън. Трябваше само да хвана следата ти — признаци от преминаването на млад човек, без определена посока, неща от тоя род. Канукската ми упоритост и щастливият шанс ме доведоха до теб.
Сърцето на Саймън трепна при спомена за една плашеща сива сянка.
— Ти ли ме следеше в църковния двор? Онзи, който е извън стените на Ерчестър? — Знаеше си, че не всичко е било сън. Нещо го бе извикало по име.
Кръглото лице на трола обаче остана невъзмутимо.
— Не, Саймън — предпазливо каза той, замислен за нещо. — Не успях да открия следите ти чак до пътя в Старата гора. Защо?
— Няма значение. — Саймън стана, протегна се и огледа влажното поле. После отново седна и посегна към меха. — Е, сега разбирам… но трябва да го осмисля. Ще продължим към Наглимунд, нали? Какво мислиш?
Бинабик изглеждаше разтревожен.
— Не съм сигурен, Саймън. Ако букените са се раздвижили във Фростмарч, пътят към крепостта на Наглимунд, ще е твърде опасен за двойка пътници като нас. Признавам, че се притеснявам какво да правим оттук нататък. Ще ми се твоят доктор Моргенес да беше тук, за да ни посъветва. Толкова ли е опасно положението ти, Саймън, че да не рискуваме някак да му изпратим съобщение? Не мисля, че той би желал да те подложа на такъв огромен риск.
В първия момент Саймън не разбра, че под „той“ Бинабик има предвид Моргенес. Секунда по-късно го осени мисълта: тролът не знаеше какво се е случило.
— Бинабик… — започна той и почувства, че човърка старата си рана. — Той е мъртъв. Доктор Моргенес е мъртъв.
Очите на малкия мъж се разшириха за момент и за пръв път бялото им изпъкна на фона на мургавата му кожа. Миг по-късно лицето на Бинабик замръзна в безстрастна маска.
— Мъртъв? — каза най-после той, с толкова хладен глас, че Саймън се почувства някак гузен, сякаш в известен смисъл вината за това бе негова — на него, който беше пролял толкова сълзи за доктора!
— Да. — Саймън помисли за момент, после реши да рискува. — Умря, докато измъкваше мен и Джосуа от замъка. Крал Елиас го уби — е, по-точно неговият човек Приратес.
Бинабик се вторачи в Саймън, после сведе очи.
— Знаех за пленничеството на Джосуа. Беше споменато в писмото. Останалото е… опасение за неща, които са много лоши. Той стана и вятърът развя щръкналата му черна коса. — Трябва да се поразходя, Саймън. Искам да помисля какво означават тези неща… искам да помисля.
С все същото безстрастно лице малкият мъж излезе от каменния кръг. Куантака веднага скочи, за да го последва. Бинабик се опита да я отпъди, после сви рамене. Тя лениво обикаляше в широки кръгове около трола, който бавно се отдалечаваше с наведена глава, скрил малките си ръце в ръкавите си. Саймън си помисли, че Бинабик изглежда твърде малък за голямото тегло, което носи.
Саймън се надяваше, че когато тролът се върне, може и да донесе някой охранен горски гълъб или нещо такова, но остана разочарован.
— Съжалявам, Саймън — каза малкият човек, — но и без това нямаше да имаме голяма полза — не можем да напалим бездимен огън, след като наоколо има само мокри клони, а не смятам, че един димен сигнал е нещо добро в момента. Хапни си сушена риба.