Престолът от драконова кост

Усмивката на Бинабик прерасна в смях; когато Саймън се замисли за това, засмя се и той.

— Както и да е — продължи тролът, — някой път ще ти разкажа за годините ми на обучение при Укикук. Той беше голям, дебел трол, Саймън; тежеше повече от теб, а беше висок само колкото мен — но да се върнем на въпроса.

— Не зная със сигурност кога точно моят господар се е запознал с Моргенес, ала това е било много преди аз да отида в пещерата му. Те обаче бяха приятели и моят господар научи Моргенес да използва птиците за пощальони. Моят господар и твоят доктор водеха оживена кореспонденция и споделяха много представи за същността на този свят.

Бинабик въздъхна.

— Само две лета по-късно родителите ми загинаха. Намериха смъртта си в свирепите снегове на планината, която ние наричаме Малкия нос, и след като вече ги нямаше, аз се посветих изцяло — е, почти изцяло — на знанията, които получавах от учителя Укикук. Когато ми каза, че ще го придружа при неговото пътуване на юг, много се развълнувах. Струваше ми се, че това ще е изпитанието на моите способности.

— Това, което не знаех — продължи тролът, ровичкайки калната трева с тояжката си — едва ли не гневно, както се стори на Саймън, ала в гласа му не се долавяше гняв, — това, което Укикук не ми каза, бе, че той има по-важни причини да предприеме това пътуване, а не само за да завърши моето обучение. Беше получил вест от доктор Моргенес… и от някои други… за неща, които го разтревожиха, и реши, че е време да върне визитата, която Моргенес му бе направил много години преди аз да отида при него.

— Какви неща? — попита Саймън. — Какво му е казал Моргенес?

— Ако все още не си узнал — каза сериозно Бинабик, — тогава е по-добре да не знаеш някои истини. Трябва ми време да си помисля, но засега нека ти казвам само това, което мога — което трябва.

Саймън кимна смутено.

— Няма да те отегчавам с дългата история на пътуването ни. Разбрах, че моят господар не ми казва цялата истина. Той беше разтревожен, много разтревожен, и когато хвърляше ашиците или гадаеше някои знаци по небето и вятъра, тревогата му нарастваше още повече. Освен това някои наши преживелици бяха много лоши. Самият аз, както знаеш, бях пътувал доста, преди да стана чирак на моя господар Укикук, и въпреки това никога не бях виждал толкова лоши времена за пътуване. Подобно на твоето снощно преживяване ни се случи точно при езерото Дроршулвен, във Фростмарч.

— Имаше предвид тези… букени? — попита Саймън. Въпреки дневната светлина споменът за протягащите се ръце беше ужасяващо жив в съзнанието му.