Престолът от драконова кост

— По-добре. За момент всичките тези „възкачвания“ и „слизания“ от трона ме затрудниха.

Бинабик взе пергамента и продължи да чете:

— „Пристигането на Камарис на бойното поле объркало уморените войски на Еркинланд. Воините на младия принц също не били свежи, ала самият Камарис бил вихрушка, смъртоносна буря, и мечът Трън, който му дал неговият умиращ чичо, бил като черна светкавица. Дори в този последен миг, твърдят летописците, силите на Еркинланд щели да бъдат разбити, ала на бойното поле се появил Престър Джон, стиснал в ръката си, облечена с желязна рицарска ръкавица, Блестящ гвоздей, и си пробил път през набанската Императорска гвардия, докато не застанал лице в лице с храбрия Камарис“.

— Това е частта, която много исках да чуеш — каза Бинабик и премина на следващия лист.

— Добре. Ще го разсече ли Престър Джон на две половини?

— Много смешно! — изсумтя тролът. — Как тогава са щели да станат най-близките и най-прославени приятели? Да го разсече на две! — Той продължи да чете: — „Баладите разказват, че те се сражавали цял ден и цяла нощ, ала аз силно се съмнявам в това. Несъмнено те се били известно време, ала тъмнината скоро настъпила и на някои от изморените свидетели на битката наистина се сторило, че двамата велики мъже се били сражавали цял ден“. Каква мисъл има само твоят Моргенес! — изкиска се Бинабик и продължи да чете: — „Каквато и да е била истината, със сигурност те дълго си разменяли удари, от които броните им дрънчали и трещели, докато слънцето не залязло и гарваните не тръгнали за плячка. Никой от двамата не можел да надделее и въпреки че гвардията на Камарис отдавна била разбита от войските на Джон, никой от еркинландците не смеел да се намеси. Накрая конят на Камарис случайно стъпил в една дупка, счупил крака си и се строполил с болезнено цвилене, като затиснал принца. Джон можел да го довърши още тогава и малко хора биха го упрекнали, ала вместо това — както се кълнат всички очевидци — той помогнал на набанския рицар да се измъкне изпод коня си, подал му меча и когато Камарис отново станал боеспособен, продължили битката“.

— Милостиви Ейдон! — въздъхна Саймън впечатлен. Разбира се, беше чувал историята, но съвсем друго бе да я чуеш пресъздадена в уверения живописен стил на доктора.

— „И така, те продължили да се сражават, и накрая Престър Джон, който в края на краищата бил с двадесет години по-възрастен от Камарис, се задъхал и залитнал, и паднал на земята пред краката на набанския принц. Трогнат от силата и рицарството на своя противник, Камарис се отказал да го убие, а вместо това допрял Трън до шлема на Джон и поискал да му обещае, че ще остави Набан на мира. Джон, който не очаквал да му върнат жеста на пощада, огледал полето на Нарулах, изпълнено само с негови войски, помислил малко и после сритал Камарис-са-Винита между краката“.

— Не! — каза Саймън изненадано; при възклицанието му Куантака сънливо вдигна главата си. Бинабик само се усмихна и продължи да чете от ръкописа на Моргенес: