Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Той наруши мълчанието, неговият южняшки провлачен говор се сливаше с оркестъра от птичи песни.
— От кога живееш в Чаринга, Моли?
— Откакто се помня — отговори тя и добави гордо: — Дедите ми са били от първите заселници.
— Завиждам ти. Сигурно се чувстваш наистина обвързана с това място. — Той се огледа наоколо. — Когато бях малък, родителите ми се местеха непрекъснато и никога не можах да се привържа към определено място. После дойде войната и местенето започна наново.
— Къде служи?
— Африка и Нова Гвинея.
Той го каза небрежно, но Матилда забеляза как очите му потъмняха и реши да смени тази, очевидно болезнена за него, тема.
— Никога преди не съм чувала името Фин. От къде произлиза?
Той се повдигна на лакът, подпря с длан главата си и се засмя.
— Фин е съкратено от Финбар. Родителите ми бяха ирландци.
Матилда на свой ред се засмя.
— Моите също.
— Е — каза той замислено, — имаме и друго общо нещо, освен Уилга.
Матилда се загледа в ръцете си и попита:
— Значи мислиш да останеш тук? — Абсурдно беше, че пулсът й се ускори, докато чакаше отговора му.
— Този начин на живот не ми е непознат. Аз съм израснал в Тасмания, Моли, и въпреки че не съм се занимавал много с овце, сушата и жегата тук са същите като там. Решил съм да се установя тук за дълго.
Матилда го погледна с изненада.
— Мислех си, че Таси е като Англия? Зеленина, много дъждове и студени зими.
Той се разсмя.
— Това е много разпространена заблуда, Моли. По крайбрежието е по-хладно, отколкото тук, но вътрешността е също така прашна и изгоряла. Последната суша беше толкова тежка, колкото и по тези краища.
— Тогава защо избра да дойдеш тук, а не остана в Таси?
Непринудената му усмивка изчезна.
— Исках да започна отначало и правителството ми даде възможност да се науча как да отглеждам овце. — Той хвърли камъче във водата и се загледа в концентричните кръгове. — Конете са истинската ми страст, но знам, че трябва да имам друг източник на средства, докато потръгне коневъдството. Тези тучни пасища ми дават простор да дишам, Моли. Имах нужда да се махна от дребнавите клюки в малкия град, където всеки знае всичко за теб.
Сега беше неин ред да му се присмее.
— В такъв случай си сбъркал мястото. Клюките са движещата сила на живота тук. Готова съм да се обзаложа, че вече си чул доста от слуховете за особнячката Матилда Томас, която живее сама с аборигените битжара почти двайсет и пет години.
Широката му усмивка стана закачлива.
— Чух, че Матилда Томас не общува с повечето хора тук и всички я смятат за студена и неприветлива, само че не виждам потвърждение на тези приказки.
Тя го погледна и се усмихна.
— Добре дошъл в Нов Южен Уелс, Фин. Надявам се, че животът тук ще оправдае очакванията ти.
Очите му бяха толкова тъмносини, че изглеждаха почти виолетови.
— Мисля, че имам всички шансове за това — отвърна тихо той.
Джени избърса сълзите си и въздъхна. Изглежда поне, че нещата се нареждаха добре за Матилда — и въпреки че имаше още време — тя предчувстваше, че последният дневник ще има щастлив край.
Облегна се на възглавниците и се загледа към ливадите, изненадана, че денят е напреднал и че е изгубила всякаква представа за времето, докато е чела. Сети се за Даян с чувство на вина. Горката Даян. Тя само искаше да изясни положението с Брет и Чарли — не заслужаваше да бъде зарязана по този начин.
Джени се прозя и протегна, преди да скочи от леглото и да отиде в кухнята. От Даян нямаше следа, но на масата имаше бележка, от която ставаше ясно, че е отишла да поязди. Бележката беше подписана с една завъртулка и две целувки. Даян сигурно й беше простила.
Джени се почувства по-добре и пусна Рипър да потича по ливадата, а тя се облегна на оградата и се загледа в кротко пасящите коне. Времето беше много топло, небето имаше светлосин цвят и изглеждаше сякаш безкрайно. Вдиша миризмата на нагорещена земя и се заслуша в шумоленето на сухите листа на евкалиптите. Тревата в ливадата намаляваше и скоро конете трябваше да бъдат преместени на друго място.
Джени се откъсна от хаотичните си мисли и тръгна обратно към къщата. Не я засягаше, че конете трябва да се преместят, нито пък, че не бе валяло от месеци. След няколко дена Чаринга нямаше да е повече нейна грижа.