Последният валс на Матилда

— Ще изведа Рипър на разходка, докато се преобличаш — каза тя накрая.

Над пасищата беше надвиснала гнетяща горещина. Джени и Рипър тръгнаха покрай редицата дървета, които стояха като стражи край пресъхналия поток. Птичите песни звучаха вяло, черни космати паяци висяха сънливо на гигантските копринени мрежи, стадо кенгура лежеше под сянката на чаените дървета.

Рипър подплаши една припичаща се игуана и се втурна да я преследва. Джени го извика няколко пъти, но явно бе зает с бойната си задача и не желаеше да й обърне внимание.

Тя въздъхна и се облегна на едно дърво. Колония от термити изграждаха повредената си кула зрънце по зрънце. Приликата между техния живот и този на фермерите не й убягна. Мъчително бавно, сантиметър по сантиметър, се градеше животът в дивата пустош — един крехък живот, който можеше да бъде унищожен за секунди от пожар, наводнение или суша — и все пак волята за оцеляване им даваше сили да започнат отново.

Прокрадващо се прошумоляване я откъсна от мислите й. Змията лежеше неподвижно, на сантиметри от върха на ботуша й. Джени замръзна. От всички видове тази беше най-смъртоносната — едно ухапване и край. Пулсът й се ускори, сърцето й сякаш щеше да изскочи от гърдите. Това продължи сякаш до безкрайност, но накрая змията се махна и Джени можа да си поеме отново дъх.

Рипър излезе с подскоци от храсталаците, мерна змията и се хвърли в атака към нея. Преди да има време да помисли, Джени го хвана за козината на врата и го дръпна назад.

— Ти, глупав разбойнико — нахока го тя, докато се мъчеше да го върже на каишката. — Какви ги вършиш, можеше да умреш.

Джени го задържа, докато змията не се отдалечи със зигзагообразно пълзене. Тя въздъхна облекчено и тръгна обратно към къщата.

— За какво беше цялото това лаене? — Даян стоеше на верандата, сияеща в електриковосиния си кафтан.

— Тигрова змия. Рипър я взе за играчка — отвърна мрачно Джени. — По-добре този следобед да седи вътре затворен.

Хелън пристигна малко след това. Лъскавият Холдън вдигна прахоляка по двора, зави пред къщата и двигателят му замря. Тя изглеждаше изискана и елегантна в памучната рокля, платиненорусата й коса лъщеше на меката слънчева светлина.

— Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем — каза, докато си стискаха ръцете и се настаняваха на верандата. — Не бях много сигурна, че ще искаш да ме видиш.

— Защо не? Ти беше изключително гостоприемна към мен, а тук има толкова малко жени, че е глупаво да не поддържаме връзка помежду си заради нещо, което се е случило преди години — отговори Джени и наля лимонада на всички.

Хелън вдигна чашата си.

— Наздраве! Да пием за здравия разум!