Последният валс на Матилда

Тя поклати глава.

— Боже мой, не. С Джеймс се срещнахме на една от вечерите, които баща ми даваше за неговите бизнес партньори в Сидни. Той ръководи фирма за износ на месо и непрекъснато се налагаше да водим на вечери фермери и месопроизводители.

Тя се усмихна леко.

— Джеймс беше красив, чаровен и когато ми направи предложение, аз веднага приех. Тогава си мислех, че животът тук ще бъде едно приключение и в известен смисъл познах, но от време на време имам нужда да ходя до Сидни, за да си заредя батериите.

— Знам какво имаш предвид — каза Даян, като направи гримаса към надвисналото небе. — Да дойдеш за малко не е лошо, но аз със сигурност не бих могла да живея тук.

Хелън се усмихна.

— Не ме разбирайте погрешно, момичета. Аз съм много щастлива. С Джеймс се разбираме и водим охолен живот, но мисля, че човек трябва да е роден в пустошта, за да може да живее тук за постоянно. От братята, Андрю е единственият, който предпочита града, останалите никога не излизат от Караджонг, освен ако не е съвсем наложително. Той, както знаете, е адвокат и то доста добър.

Джени кимна.

— Сигурна съм, че е много внушителен в съда. Той определено не приляга на обстановката тук, прекалено е спретнат и не пасва на фермерската среда. — Тя млъкна изведнъж, като се усети със закъснение, че изказването й сигурно е прозвучало доста грубо.

Хелън се засмя на думите й и си допи виното.

— Знам точно какво искаш да кажеш. Понякога и аз изпитвам непреодолимото желание да го бутна в прахоляка или да поразроша косата му. Джеймс казва, че той винаги си е бил такъв и сега е твърде късно да се промени.

Трите замълчаха и се загледаха към Караджонг.

— Ти прояви голямо търпение, Дженифър — обади се накрая Хелън. — Аз не спрях да бърборя, но както ти казах и по телефона, идвам с определена цел.

— Това има ли нещо общо с настойчивото преследване на Чаринга? — попита Джени.

Хелън я погледна внимателно, после кимна.

— В известен смисъл, предполагам, че има. Основният проблем идва от отказа на един старец да разбере, че миналото няма да се върне и няма смисъл да се подклаждат старите вражди.

Джени се опита да прикрие нарастващото си вълнение, като сложи лакти на масата и подпря главата си с ръце. Най-сетне щеше да научи тайните, на които дневниците не даваха отговор, тайни, които и самата Матилда не е знаела.

— Всичко е започнало през средата на миналия век, когато двете семейства са дошли в Нов Южен Уелс заедно с първите заселници. Скуайърс са дошли от Англия, а О’Конърс от Ирландия, само че О’Конърс са пристигнали първи и са се заселили на земята, която сега знаем като Чаринга. Земята била добра, най-добрата в околността, с изобилие от артезиански кладенци и планински реки. — Хелън замълча, загледана с насълзени очи към ливадите. — Въпреки че англичаните и ирландците са враждували по онова време, пустошта си има своите начини да изглажда различията между хората и двете семейства се погаждали доста добре. О’Конърс имали дъщеря, Мери. Тя била единственото им дете. Животът в онези времена бил още по-суров и смъртността при децата била голяма. Джеремая Скуайърс имал трима сина — Етън, Якоб и Илая.