Последният валс на Матилда

Уолаби Флатс започна да се променя. Дойдоха нови хора, които се заеха с магазина и кръчмата, старата църква беше ремонтирана, улиците бяха покрити с чакъл, изгради се възпоменателна градинка. В града настъпи оживление, каквото не бе имало в продължение на много години, а заедно с това дойде треската за евтина земя.

Партията на лейбъристите насочи вниманието си към огромните участъци земя, населявани от шепа хора, и реши да даде шанс на хилядите завърнали се от войната мъже, да работят в техни собствени ферми.

Това беше старо решение на проблема с внезапния наплив на съсипани от войната мъже — решение, което беше безуспешно приложено след края на Първата световна война. Та какво знаеха тези мъже за трудностите на фермерския живот или пък за безкрайната битка за оцеляване? Мъжете и жените се бореха с месеци, понякога с години, за да успеят в новото си начинание, но повечето от тях се отказваха и се връщаха в градовете. Пустошта имаше своите методи да отделя мъжете от момчетата и тук оцеляваха само най-силните.

Из цялата страна се чуваше протестен вой, водеха се разгорещени спорове, но правителството не се разколеба и издаде заповед за насилствени продажби на хиляди декари превъзходни пасища.

Едрите собственици на земя усетиха загубата най-силно. Скуайърс загуби двеста и четирийсет хиляди декара от неговите четиристотин и осемдесет хиляди. Била Била — сто и шестдесет хиляди декара, а Нула Нула — сто и осемдесет хиляди.

Когато обявиха примирие, Матилда взе незабавни мерки. Знаеше какво се случи, след като баща й се върна от войната. Ако правителството я принудеше да продаде Уилга, щеше да получи много по-малко, отколкото на свободния пазар.

Тя трябваше да се бори за възможно най-добрата цена, защото въпреки парите, които й изпращаше, Ейприл все още имаше затруднения в Аделаида, пък й отговорността за хиляди декари земя вече й тежеше.

Новият собственик изпрати писмо от Мелбърн, в което пишеше, че не иска кравите, защото ще развъжда коне. Той се съгласи да й даде половината от овцете на Уилга. Матилда знаеше, че има достатъчно трева за всички овце и имаше нужда от овни, които да внесат свежа кръв в стадото. Тази година вълната беше добра, следващата година щеше да бъде дори по-добра.

Кравите бяха основният проблем, с който досега не се бе сблъсквала. Старите кравари не можеха да работят повече, а кравите имаха съвсем различни нужди от овцете. Всяка нощ тя се потеше над книгите, разучаваше цените, развъждането, клането и безбройните болести, с които трябваше да се справя. Не се учудваше, че новият собственик не иска да се занимава с тях. По време на суша поддържането на едрия рогат добитък излизаше много скъпо, а и стадата изпотъпкваха с тежките си копита тревата.

Оградите, които разделяха Уилга от Чаринга, бяха поставени отново, но Матилда още не се бе запознала с новия собственик, макар че по радиостанцията се говореше, че бил млад и красив — добра партия за някоя щастливка. Матилда се чудеше дали слуховете са верни и колко дълго щеше да издържи той в Уилга.