Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Хелън се усмихна.
— Семейство Скуайърс били много религиозни и макар че сега имената звучат много странно, тогава са били често срещани.
Даян си извади цигара и предложи и на Хелън. Тя я пъхна в едно цигаре от слонова кост, преди да я запали. Мислите на Джени бяха в миналото. Опитваше се да си представи хората, живели и работили някога по тези места.
— Етън бил на седемнайсет години, когато започнал да ухажва петнайсетгодишната Мери. Според мнението на всички тя била темпераментна красавица и доста развита за възрастта си. Освен това била заможна, очевидно това било задължително условие, за да се омъжи за Етън.
— Но не се е омъжила — каза тихо Джени. — Какво им е попречило?
— Нещо, което никой не е очаквал, но то е част от историята, пазена в тайна от двете семейства. — Хелън се загледа в дима, който излизаше на колелца, преди да се разпръсне в топлия въздух. — Тази тайна е пазена така ревностно, че аз вероятно съм единствената, която я знае.
На верандата настана тежка и угнетителна тишина.
— Как… — започна Джени.
— Ще стигна и дотам, но трябва да разберете, че това което ще ви кажа, е поверително и не трябва да излиза навън. — Тя ги погледна със сериозно изражение и продължи: — Преди няколко години Етън получи удар и всички мислехме, че ще умре. Аз бях при него в онзи мъчителен период и той ми се довери. — Тя въздъхна и погледна към двора. — Той ме закле да не казвам на никого, като мислеше, че не му остава много, но, разбира се, се възстанови и сега ме мрази, защото знам прекалено много и той не може да се оправя без мен. — Усмивката й беше тъжна. — Поне по този начин имам някаква власт над него, ако не друго. Той е почти идеалният пациент — и понеже мрази всички — аз не се обиждам от грубостите му.
— Не разбирам как се примиряваш с това — измърмори Даян. — Ако имах възможност, бих му сложила нещо в чая.
Хелън се изкикоти.
— Не си мисли, че не ми е минавало през ума, но все пак той е баща на Джеймс и аз не го мразя чак дотам, че да го уморя.
Чашите бяха напълнени отново и трите жени се облегнаха на плетените столове. Жегата беше нетърпима, а небето имаше оловен цвят. Сякаш цялата пустош, също като Джени, беше затаила дъх.
— Етън и Мери били сгодени в продължение на две години, когато той решил, че не може да чака до първата брачна нощ. Бил много убедителен и понеже Мери го обичала, нарушила обичая и му се отдала. Два месеца по-късно Мери отишла до Караджонг, за да намери баща си. Той помагал за стригането на овцете, а майка й я пратила да го доведе, защото имало някакъв проблем в къщата. Когато минавала покрай салона за гости, тя чула нещо, което не е трябвало да чува и оттам започнали неприятностите.
Хелън въздъхна и се загледа в блестящите пръстени по ръцете си.
— Джеремая Скуайърс и Патрик О’Конър се карали жестоко. Джеремая го заплашвал, че ще отмени сватбата, ако Патрик не даде като зестра на Мери няколко хиляди декара от най-добрата земя на Чаринга. Патрик го обвинявал, че го изнудва, наред с много други неща. Дъщеря му била дала дума и сватбата трябвало да се състои след една седмица, а преди две години, когато годежът бил обявен, не било ставало дума за никаква зестра. Така той бил изправен пред ужасна дилема. Ако Етън зарежел дъщеря му, тя щяла да бъде опозорена, но загубата на толкова много от най-добрата му земя щяла да обезкърви Чаринга. Той отхвърлил исканията на Джеремая. — Очите на Хелън блестяха, когато тя погледна към Джени и Даян. — Тогава Джеремая се надсмял над Патрик и му казал, че синът му никога не е искал да се жени за Мери и дори никога не е бил влюбен в нея. Етън просто се подчинявал на волята на баща си и ако Патрик не даде земята, то тогава той ще ожени сина си за Абигейл Хармър, вдовица, чийто баща имал голяма ферма на север от Караджонг и с готовност щял да даде голяма част от земята си като зестра, за да ожени дъщеря си за втори път.
— Патрик умолявал Джеремая да се вразуми, но старият мъж бил непреклонен. Мери била смутена и объркана и отишла при Етън. Казала му направо какво е чула и след дълъг и разгорещен спор му хвърлила пръстена и се върнала с баща си в Чаринга. Само след няколко седмици се омъжила за Марвин Томас, който работел в Чаринга и заминала с него.