Последният валс на Матилда

Тъмните очи на Даян се втренчиха в нея.

— Не можеш да оставиш нещата недовършени, Джен. Не и когато това очевидно има голямо значение за теб. Освен това — добави тя — винаги ще се чудиш как ли е приключило всичко.

— Знам. Разсъждавам много глупаво, нали?

Даян тръсна къдрици.

— Съвсем не. И аз винаги се натъжавам, когато стигна до края на някой хубав разказ — но скоро ще ти мине.

Джени разгърна корицата и прелисти страниците. Не й оставаше много за четене, защото тетрадката беше изписана само наполовина. Тя поглади първата страница и се сгуши в стола. Може би нежеланието й да дочете дневника беше свързано по-скоро със странния надпис в семейното гробище, отколкото със съжалението, че ще се раздели с Матилда. Странната епитафия трябваше със сигурност да има обяснение в тези няколко последни страници и Джени почти се страхуваше от това, което й предстоеше да научи.

Не бе прочела и няколко думи, когато телефонът звънна.

— Кой, по дяволите, звъни пък сега?

— От къде да знам, да не съм надарена с телепатия? — заядливо отвърна Даян. След малко се върна. — Хелън те търси.

Джени вдигна поглед от дневника и се намръщи, но Даян само сви рамене.

— Не знам нищо повече от теб.

— Здравей, Дженифър. — Обработеният глас се извиси над пращенето и гласовете от другите разговори, които се преплитаха. — Радвам се, че те намирам вкъщи.

Джени много добре знаеше, че Дорийн от централата и вероятно повечето от фермите в Нов Южен Уелс подслушваха разговора, затова подбра много внимателно думите си.

— При тази надвиснала буря не е много разумно човек да се разхожда навън.

Отсреща имаше момент на леко колебание, преди Хелън да заговори отново.

— Чудех се дали не мога да намина към вас за малко?

Джени се намръщи.

— Разбира се — каза бързо, — кога?

— Днес, ако е удобно.

Джени долови нотката на нетърпение и се зачуди дали и останалите, които слушаха разговора, не са я усетили.

— Няма проблем. Ще приготвя обяд.

Отсреща отново настъпи колебание й Джени се запита дали и Хелън не е въвлечена в продължителната борба за Чаринга — защото тя харесваше Хелън и мисълта, че ще обядват по женски я зарадва.

Хелън сякаш прочете мислите й.

— Мисля, че трябва да те предупредя — започна внимателно по-възрастната жена. — Наистина има определена причина за посещението ми, но тя няма нищо общо с онова, което сте обсъждали с Андрю.

— Тогава ми спестяваш едно ходене до Караджонг — каза Джени с облекчение. — Трябва да си поговорим за някои неща.

— Съгласна съм — отвърна решително Хелън. — Но не сега, когато половината страна ни слуша. Ще се видим след около три часа.