Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Тя нямаше време да се занимава с гражданите, които смятаха, че животът тук е лесен и се съмняваше, че той ще се окаже по-различен от останалите, които след края на войната се заеха с фермерство.
Нае още трима овчари, един кравар и две момчета. Трима от работниците в Чаринга дойдоха да питат за старите си работни места и Матилда охотно ги взе на работа. В Чаринга имаше нова плевня, нов обор, с отделни клетки за кравите и четири хиляди декара пасища, отделени само за тях. Тревата беше висока, цените на вълната, овчето месо и млякото се покачваха. Европа гладуваше и огромните пасища на пустошта снабдяваха света с месо. Най-после в банката имаше спестени пари и реална надежда за бъдещо благоденствие.
Пестенето беше начин на живот за Матилда от години и тя не можеше да се откаже от него току-така, но знаеше, че трябва да върви в крак с времето и през следващата година започна да модернизира Чаринга. Купи си нова готварска печка, газов хладилник и малко по-нова камионетка. Луксът на електричеството дойде от двата генератора — един за къщата и един за стригачницата, която беше ремонтирана и разширена. Купи и нови завеси и удобни столове, чаршафи, порцеланови съдове и тенджери, които направиха Чаринга по-уютна за обитаване. Бунгалото на овчарите бе разширено, имаше нова готварница и нова барака за работниците.
Матилда инвестира в закупуването на породисти овце за развъждане, купи един овен и шест прасета. Предполагаше, че ако нещата вървяха все така добре, в близките няколко години можеше да си позволи да построи ковачница и кланица. По такъв начин Чаринга щеше да стане напълно независима и щяха да се икономисат пари. Готовите подкови за конете бяха много скъпи, същото се отнасяше и за цената за клането на животните в месарницата на Уолаби Флатс.
Въпреки новопридобитото си богатство Матилда продължаваше да патрулира по пасищата и да наглежда работата в Чаринга. Старите навици трудно умираха, освен това й доскучаваше в къщата, особено сега, когато Една, Дора и Дейзи се бяха научили да вършат добре домакинската работа. Матилда все още яздеше, облечена в обичайните си опърпани панталони и широка риза, нахлупила ниско старата, пропита от пот филцова шапка.
Този следобед навън беше много топло и влажно, дъждът от предишната нощ се изпаряваше над гъстата трева и блестеше по листата на дърветата в подножието на Тжаринга. Матилда свали шапката си и избърса потта от челото с ръкава на ризата.
На потрепващия хоризонт се виждаха неясните фигури на кон и ездач и докато отпиваше от меха с вода, тя наблюдаваше как почти призрачните силуети се избистряха и приближаваха.
Първоначално си помисли, че това е един от нейните овчари, но когато приближиха, видя, че мъжът беше непознат. Матилда прибра водата и се протегна за пушката си. Много години минаха от Голямата депресия и времето на бродещи скитници, но за всеки случай трябваше да бъде нащрек. Овчарите й бяха разпръснати из хилядите декари земя на Чаринга и тя беше сама.
Застана неподвижно на седлото и зачака приближаването на ездача. Трудно беше да се каже колко е висок един мъж, когато е на седлото, но тя предположи, че този е над средния ръст и очевидно беше свикнал да язди.
— Добър ден — провикна се той, когато се приближи на разстояние, от което можеше да бъде чут.
Матилда му отговори, като помаха с ръка, но с другата продължаваше да държи здраво пушката. Забеляза, че е с широки рамене и тесен ханш. Ризата му бе разкопчана около врата и кожените му панталони бяха покрити с прах. Тя не можеше да види лицето му под сянката на широкополата шапка, но когато се приближи, съзря дружелюбно изражение.
Той рязко спря бойния кон и свали шапката си.
— Вие сигурно сте госпожица Томас — каза провлачено. — Радвам се да се запознаем най-сетне. Аз съм Фин Макколи.
Косата му беше черна и къдрава, имаше топла усмивка, а очите му бяха необичайно сини. Трудно беше да се каже на колко години е, защото климатът тук състаряваше хората по-бързо, отколкото в градовете — но слуховете, разнасяни по радиостанцията и от уста на уста, бяха верни — призна Матилда, Той беше най-красивият мъж, когото беше виждала някога.
— Приятно ми е — каза със заекване. Все още се притесняваше от непознати, а той я свари неподготвена. — Как ви се вижда Уилга?