Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Откъде знаете, по дяволите?
— Капитане, моето отделение имаше задача да спаси бордовите дневници и другите документи от „Макартър“, спомняте ли си? Те не бяха засекретени.
— Глупости.
— Е, може да е било тъмно и да не съм видял грифа. Освен това трябваше да се убедя, че взимам точно каквото трябва, нали? Така или иначе, доктор Хорват знае всичко за тези заповеди. Преди Кутузов да вземе окончателно решение за посланиците, министърът ще настои да свика военен съвет.
— Разбирам. — Род разтри точката между веждите си. — Кевин, кой ви прати тук? Хорват ли?
— Не, разбира се. Сам реших. — Той се поколеба. — Но наистина ме насърчиха. — Астрогаторът зачака Блейн да отговори, но капитанът само го наблюдаваше. Ренър изсумтя. — От време на време се питам защо аристокрацията не е изчезнала — понякога изглеждате адски тъпи. Защо не се обадите на Сали? Тя си седи в стаята и мрачно зяпа купища бележки и книги, които в момента изобщо не я интересуват… — Кевин рязко се изправи. — Малко ободряване няма да й е излишно.
— Сали ли? Безпокои се за…
— Господи Боже — измърмори Ренър, обърна се и излезе.
41. Подареният кораб
„Ленин“ се приближаваше към смотаняшкия пункт с 1.5 g. Подареният кораб също.
Представляваше аеродинамичен цилиндър с разширяващ се нос, като минаре, бълващо ядрен пламък. Фалическата му форма изключително забавляваше Сали Фаулър и капелан Харди. Никой друг не я бе забелязал — или поне никой не си признаваше.
Кутузов изпитваше омраза към кораба. Можеше да реши въпроса със сламкарските посланици просто като изпълни заповедта си, но подаръкът беше нещо друго. Той настигна миноносеца, зае позиция на три километра от него и излъчи бодро съобщение, докато артилеристите на „Ленин“ безпомощно го следяха. Адмиралът им каза, че корабът не би могъл да носи достатъчно голямо оръдие, за да представлява заплаха за полето на флагмана.
Имаше друго основание да го мрази. Той го изкушаваше да наруши заповедите си. Доброволците от „Макартър“, които отидоха да го изпитат, изпаднаха във възторг. Пултът бил като на имперски катер, но имал стандартен сламкарски ядрен двигател, дълго тънко жило, насочващо невероятно мощна плазмена струя. Всичките му останали качества също бяха извънредно ценни. Адмирал Лаврентий Кутузов искаше да откара този кораб в Империята.
И се страхуваше да го вземе под свое командване.
След като офицерите го изпитаха, на борда му трябваше да се качат цивилните. Цялото това движение между двата кораба окончателно компрометираше несериозната измислица за епидемия на „Макартър“ и Кутузов го съзнаваше, но поне не му се налагаше да дава обяснения на сламкарите. Нямаше намерение да контактува с тях. Хорват можеше да му цитира заповедите за експедицията и да иска свикване на военен съвет. Докато адмиралът беше жив, на „Ленин“ нямаше да стъпи нито един извънземен. Онзи катер обаче…
Докато научният персонал се връщаше на борда му, Кутузов го наблюдаваше на екраните си. Цивилните се бяха върнали на флагмана за заупокойната служба и сега бързаха да подновят проучванията на новата си играчка.
Всички доклади показваха, че е пълен с чудеса от огромна стойност за Империята, и все пак как би могъл да го пусне в хангара на „Ленин“? Нямаше полза да иска съвет. Капитан Блейн навярно можеше да му помогне, но не, той бе свършен човек, обречен все повече да потъва в собствения си провал. Хорват сляпо вярваше в добрите намерения на сламкарите. После идваше Бери, със също толкова сляпа омраза, въпреки всички данни, сочещи, че извънземните са добронамерени и безопасни.
— Навярно е така — каза Кутузов и Хорас Бери се изненада. Двамата пиеха чай на мостика, докато наблюдаваха кораба подарък. Търговецът въпросително го погледна.
— Навярно сламкарите са добронамерени. Безопасни — гласно повтори адмиралът.
— Сигурен съм, че не го вярвате! — възрази Бери.
Главнокомандващият сви рамене.
— Както казах на другите, няма значение в какво вярвам. Моята задача е да отнеса на правителството колкото може повече информация. Ако изгубим и „Ленин“, губим всичко. Но този сламкарски кораб е изключително ценен, нали, ваше превъзходителство? Колко бихте платили на флота, за да получите лиценз за производство на съдове с такива двигатели?