Прашинка в Божието око

— Предполагам, Антъни. И аз не съм на мнение, че сламкарите представляват опасност. От друга страна, не мога да повярвам, че са толкова открити и елементарни, колкото, изглежда, смяташ ти. Разбира се, аз имах повече време да мисля за тях…

— Е? — окуражи го Хорват. Харди му харесваше. Капеланът винаги имаше интересни идеи. Естествено, той бе разговорлив, изискваше го професията му, ала не беше типичен свещеник — нито пък типичен военен тъпак.

Харди се усмихна.

— Нали знаеш, не мога да изпълнявам обичайните си задължения. Лингвистична археология ли? Никога няма да науча сламкарския език. Що се отнася до задачата, която ми възложи Църквата, съмнявам се, че има достатъчно данни, за да преценя. Длъжността корабен капелан не отнема чак толкова много време — какво друго ми остава, освен да мисля за сламкарите? — Той отново се засмя. — И да разсъждавам върху проблемите, които ще имат по време на следващата експедиция мисионерите…

— Смяташ ли, че Църквата ще прати мисионери?

— Защо не? Не се сещам за теологични възражения. Навярно обаче ще е безполезно… — Капеланът се подсмихна. — Спомням си онзи анекдот за мисионерите в рая. Обсъждали предишната си работа и единият разказал за хилядите, които бил покръстил. Друг се похвалил с цяла планета езичници, които върнал в лоното на Църквата. Накрая се обърнали към човечеца, който седял в края на масата, и го попитали колко души е спасил. „Една“ — отвърнал той. Тази история илюстрира морален принцип, но все си мисля, че мисиите на Сламката могат да го възпроизведат в, хм, истинския живот.

— Дейвид — настоятелно каза Хорват. — Църквата сериозно ще въздейства върху имперската политика спрямо сламкарите. Предполагам разбираш, че когато докладва на Нови Рим, кардиналът ще отдаде голяма тежест на твоето мнение. Съзнаваш ли, че заключенията ти за извънземните ще окажат също толкова силно влияние, колкото… По дяволите, даже по-силно. По-силно от научния доклад, навярно дори от военния.

— Това ми е ясно — мрачно отвърна Харди. — Не съм искал това влияние, Антъни. Но положението ми е ясно.

— Добре. — Министърът също не се смяташе за натегач. Поне се опитваше да не бъде, макар че понякога забравяше за това. Ала откакто се бе прехвърлил в научната администрация, трябваше да се научи да се бори за бюджета си. Той тежко въздъхна и промени тактиката.

— Искам да те помоля да ми помогнеш, Дейвид. Ще ми се да взема тези статуетки с нас.

— А защо не целия кораб? — попита Харди, отпи от брендито си и се прокашля. Беше много по-лесно да говори за сламкарите, отколкото за имперската политика. — Забелязах, че отдаваш сериозно внимание на неясните части на фигурките — дяволито каза той.

Хорват се намръщи.

— Наистина ли? Хм, навярно. Навярно.

— Трябва доста да си мислил за това. Не ти ли се струва странно, че сламкарите са изключително сдържани и по този въпрос?

— Всъщност не.

— Мен обаче ме озадачава.